Решение № 1353 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5770/2007 г.

Решение № 1353 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5770/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на адв. Н, пълномощник на И. В. П. от гр. П. срещу въззивно решение № 886 от 17.05.2007 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 682/2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 137 от 15.11.2006 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 2743/1996 г., с която делбеният имот е възложен в самостоятелен дял на основание чл. 288, ал. 3 ГПК на И. В. П. и е постановено ново, с което делбеният имот е изнесен на публична продан. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора като делбеният имот се възложи на него, тъй като е налице новооткрито наследство. Ответникът в производството - Е. Т. Г., в писмен отговор по чл. 218г ГПК (отм.) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно в сила. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд е приел, че процесния недвижим имот, предмет на делбата - дворно място от 110 кв. м.с построената в него жилищна сграда, застроена на 57 кв. м., не е новооткрито наследство и няма характер на наследствен имот, тъй като е бил придобит от съделителите въз основа на наследяване и прехвърлителна сделка, поради което в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), изискваща делбеният имот да е наследствен, поради което е постановил процесният недвижим имот да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.), като получената сума следва да се подели между съделителите, съобразно притежаваните от тях квоти, а именно по 1/2 за всеки от съделителите. Решението е законосъобразно и обосновано. Съдът е сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, във фазата на извършването й. Правилен е изводът на съда, че имотът не е новооткрито наследство, тъй като наследството на общия наследодател В е открито през 1960 г. при негови наследници - съпруга М., син И. и дъщеря З. След смъртта на М. през 1969 г.единствени наследници са И. и З., от които през 1986 г. е отчужден делбения имот по реда на ЗТСУ, а през 1992 г. правото им на собственост е възстановено съгласно чл. 1 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ и др. Полученото парично обезщетение от И. П. е възстановено, а отстъпения апартамент като обезщетение на З. Г. и нейния син Е. Г. е освободен. Новооткритото наследство е такъв обект на наследяване, при който наследствените правоотношения се уреждат от специалните правила в закона, а именно, че с реституцията за законния наследник на собственика на отчуждавания имот се открива възможността да приеме или се откаже от своята наследствена част от реституирания имот, което пък се подчинява на общите норми на ЗН. Това произтича от нормата на чл. 91а ЗН, с която са обявени без правно действие отказите от наследство спрямо реституираните имоти, направени след одържавяването. С новооткритото наследство не се изменят моментът на откриването на наследството, уреден в чл. 1 ЗН, нито кръгът и редът на наследниците, призовани пряко или чрез заместване да наследяват. В настоящия случай въведеното в чл. 91а ЗН понятие "новооткрито наследство" няма приложение, тъй като след отмяна на отчуждаването на делбения имот, той е върнат на лицата, от които е иззет, именно в качеството им на отчуждени собственици, а не като на наследници на отчужден собственик. Правилен е също така изводът на съда, че процесният имот не е наследствен, а съсобствен, тъй като е придобит от съделителите въз основа на наследяване за И. П. и прехвърлителна сделка за Е. Г. /дарение на собствената 1/2 ид.ч. от З. Г. /, поради което разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) не може да намери приложение. Фактическият състав на правната норма на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) поставя четири кумулативни предпоставки, за да се извърши възлагането по този способ. Те са - съсобственият имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала само по наследяване, наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот. Ако не е налице която и да е от тези предпоставки, възлагане по този ред не може да има. Право да иска възлагане на имота по този ред има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала по наследяване като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. При придобиването на идеална част от имота по наследство от някои съделители, в случай че е налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, не може да се извърши делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.). Т.е. имотът, чиято съсобственост е възникнала в резултат на установените от закона способи (съдебна делба, дарение, продажба), какъвто е настоящия случай, но извън наследственото правоприемство, не може да бъде предмет на възлагателна претенция по този ред. норма на чл. 288, ал. 3ГПК (отм.). В тази насока са и съображенията, изложени от инстанцията по същество в обжалваната част на въззивното решение в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), които са мотивирали съда да приложи единствения законен способ за извършване на делбата, а именно способът на публичната продан, при положение, че имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по изложените вече съображения. Следва да се отбележи също така, че когато не може да се извърши делбата чрез способите на възлагането, с оглед предвидените хипотези на закона, това не следва да се преценява като социална несправедливост, защото с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, вр. с чл. 293 и чл. 373 и сл. ГПК (отм.) е предвидена възможност съсобствениците да получат, т.е. да изкупят имота, предмет на делбата при една и съща справедлива конкуренция. Решението не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,