Решение № 8243 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2019 г.

Решение № 8243 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез гл. юрисконсулт Церовски, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4458/28.06.2019 г. по адм. дело № 3454/2016 г. на Административен съд - София- град (АССГ). Касационният жалбоподател релевира доводи за недопустимост на решението, което се обосновава с липсата на личен и пряк правен интерес за дружествата от обжалване на процесното решение на КЕВР, тъй като с него не се утвърждават или изменят цени на електрическа енергия. На второ място излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се обезсили, като недопустимо съдебното решение и прекрати производството по делото. В условия на евентуалност моли да се отмени същото като неправилно, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение СП-01/31.07.2015 г. на КЕВР. Ответниците "ХК-Б. в." ООД, "Х.-БГ" ООД, "Б. енерджи" АД, "Е. и." ООД, "Ю. х." ООД, "Л." ЕООД, ВЕЦ "С." АД, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Г. Тошев от САК считат съдебното решение за правилно, поради спазване на производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Молят да се остави в сила съдебния акт на АССГ, както и да бъдат присъдени разноски. Ответникът Национална електрическа компания ЕАД, в писмено становище, подадено от старши юрисконсулт Андреев, моли да се уважи касационната жалба и да се отмени съдебното решение, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение СП-01/31.07.2015 г. на КЕВР. Касационният жалбоподател КЕВР, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Лефтерова моли да се уважи касационната жалба, и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на АССГ, с което е отменено решение СП-01/31.07.2015 г. на КЕВР по т. 1. 2 и т. 7. 4 е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд– трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ХК-Б. в." ООД, "Х.- БГ" ООД, "Б. е." АД, "Е. и." ООД, "Ю. х." ООД, "Л." ЕООД, ВЕЦ "С." АД, чрез общия им пълномощник адв. Г. Тошев, срещу Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в отделни негови части. С обжалвания съдебен акт- Решение № 4458/28.06.2019 г. по адм. дело № 3454/2016 г., Административен съд- София- град е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Ю. х." ООД срещу Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел 1, т. 1. 4 и раздел 9, т. 9. 1, и е прекратил производството по делото в тази част, както и жалбата на "ХК- Б. в." ООД срещу Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел 1, т. 1. 11, и е прекратил производството по делото в тази част, както и жалбата на "Е. инвест" ООД срещу Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по раздел 1, т. 1. 3, и е прекратил производството по делото в тази част. На следващо място е ОТМЕНИЛ Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел 1, т. 1. 2 и раздел 7, т. 7. 4. и е ИЗПРАТИЛ преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението в частта му с характер на прекратително определение не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този правен резултат за отмяна на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по раздел 1, т. 1. 2 и раздел 7, т. 7. 4. адм. съд е приел, че по отношение на жалбоподателите "Х.- БГ" ООД, "Б. е." АД, "Е. и." ООД, "Ю. х." ООД, "Л." ЕООД, ВЕЦ "С." АД жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването. Приел е, че жалбата е допустима поради това, че с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответства на "нетното специфично производство", съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установява с приемането на процесното решение, това несъмнено представлява засягане на интересите на дружествата. След като разгледал жалбата по същество съдът я е приел за основателна. По същество на спора съдът е приел, че решението е незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че в конкретния случай в акта липсват фактически основания – такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размера на нетното специфично производство на електрическа енергия в оспорените точки от решението. Преценил е, че оспореното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на нетно специфично производство по раздел 1, т. 1. 2. и раздел 7, т. 7. 4. Изложил е, че такива мотиви липсват и в доклада, не могат да се изведат и от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., (лист 128 от делото). В обобщение, съдът е намерил, че решението на КЕВР, в оспорените части е немотивирано, което представлява неспазване на законовите изисквания за форма на административния акт. Според първостепенният съд това налагало отмяна на решението в оспорената част, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Така постановеното съдебно решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са исканията на касационния жалбоподател да се обезсили като недопустимо съдебното решение и прекрати производството по делото. Правилно адм. съд е приел, че по отношение на жалбоподателите Хидроенерджи-БГ ООД, "Б. е." АД, "Е. инвест" ООД, "Ю. х." ООД, "Л." ЕООД, ВЕЦ "С." АД жалбата срещу раздел 1, т. 1. 2. и раздел 7, т. 7. 4. е допустима, тъй като имат обекти, които са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се изкупува на преференциални цени- § 16, чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Правилно съдът е намерил, че по делото е установено и доказано обстоятелството, че тези дружества са производители на електрическа енергия, която се изкупува на преференциални цени, с оглед на което за тях е налице правен интерес да оспорва административния акт в съответната част, тъй като с него се установява размера на "нетното специфично производство" чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ. Въз основа на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна" в КЕВР, вх. № Е – Дк-246/30.07.2015 г. В доклада се предлага на Комисията да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в свои предходни решения с ценообразуващ характер. На 31.07.2015 г. е прието процесното Решение № СП-1. В т. 1. 2. от него се установяват - 3 724 kWh, при определената цена - 213, 09 лв. /MWh, без ДДС, за нисконапорни руслови ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 kW до 10 000 kW; Освен това в т. 7. 4. се установява- 3 960 kWh, при определена цена – 159, 14 лв. /MWh, без ДДС, за среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW, както и нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР- 2 500 kWh, при определена цена 112, 48 лв. /MWh, без ДДС, за електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW. Обосновано съдът е приел, че по делото липсват данни какъв е размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени, съгласно Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. Правилно първостепенният съд е приел, че оспореното Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. е лишено от обосновка за това, как и по какъв начин въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 1. 2. и т. 7. 4. Такива мотиви липсват и в доклада, а не могат да се изведат и от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР. Финансовият модел, и за който твърди от административния орган, че е послужил за определяне на нетното специфично производство по т. 1. 4, не е посочен в преписката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в оспорената му част - т. 1. 2 и т. 7. 4 е немотивирано, което представлява неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на конкретни фактически обстоятелства, които да отговарят на приложимите правни норми представлява съществено нарушение, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Няма данни дали електронния модел е бил наличен по преписката по издаването на оспореното решение. Твърдението, че същият представлява част от административната преписка както по издаването на оспореното решение, така и по издаването на Решение № Ц-10/30.03.2011 г. не се подкрепя от приетите по делото доказателства. С оглед на това обосновани са изводите на съда, че при липсата на доказателства за това какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как той е определен, е невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочения в т. 1. 2 и т. 7. 4 от Решение № СП- 1 размер на нетното специфично производство на електрическа енергия. Правилно е отменено решението в оспорената част, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. С оглед констатираните отменителни основания, съдът не може да извърши проверка относно съответствието на акта с материалния закон. Предвид горепосоченото не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения, представляващи касационни основания. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски пред настоящата съдебна инстанция на касационния жалбоподател КЕВР и на заинтересованата страна "НЕК" ЕАД не следва да се присъждат. Ответните страни също са направили искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба, но доказателства за заплатен адвокатски хонорар по делото не са представени, с оглед на което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение