Решение № 9194 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2010 г.

Решение № 9194 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Е. ОН България Продажби" АД, гр. Варна и от "Е. ОН България Мрежи" АД, гр. Варна, чрез процесуалния им представител - адв. Стефан Цаков, против Решение № 614/15.01.2010 г. постановено по адм. дело № 10191/2008 г. на Върховен административен съд, пето отделение, в частта му, с която са отхвърлени жалбите им против Решение № Ц-021 от 26.06.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. С доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му, както и присъждане на направените разноски. Ответникът - ДКЕВР, чрез пълномощника си - адв. Лазаров, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Останалите ответници: "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, "ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив, Федерация на потребителите в България, "ТЕЦ Варна" ЕАД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, "ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София и "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. София, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите не са постъпили възражения срещу касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, 5-членен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението, в обжалваната му част, 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбите на "Е. ОН България продажби" АД и на "Е. ОН България мрежи" АД против Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, като неоснователни. С това решение, в атакуваните му части, ДКЕВР е утвърдила, считано от 01.07.2008 г.: 1. На "НЕК" ЕАД, цени, по които: дружеството, в качеството му на обществен доставчик продава ел. енергия на крайните снабдители; продава ел. енергия на разпределителните предприятия за покриване на технологични разходи по преноса през електроразпределителните мрежи; в качеството му на преносно предприятие пренася ел. енергия през електропреносната мрежа; 2. На "Е. ОН България мрежи" АД, цени: по които пренася ел. енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители; за достъп до електроразпределителната мрежа и ценообразуващи елементи общо за тях; 3. На "Е. ОН България продажби" АД, цени, по които продава ел. енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с г. оборот до 19.5 млн. лева; За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, както и с целта на закона, поради което липсват основания за отмяната му, като незаконосъобразно. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото е приета административната преписка по издаване на оспореното решение на ДКЕВР, приети са писмени доказателства и подробна комплексна тройна съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. Тези доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност установяват факти, относими към цените и ценообразуващите елементи утвърдени от ДКЕВР, при използване на метода "горна граница на приходите", в отклонение на заявените от двамата касатори цени. Съдът е следвало да извърши собствена преценка на тези доказателства, респ. да направи констатации по фактите, като посочи кои от тях приема за доказани и кои не. Едва след като направи тези установявания, съдът дължи съответни правни изводи относно законосъобразността или не на оспорения пред него административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая това не е направено. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът не е изложил мотиви - фактически и правни изводи относно някои от ценообразуващите елементи по чл. 10 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, за които експертизата е дала заключение. За други има фактически констатации, но липсват каквито и да са правни изводи, или пък направените такива са необосновани, тъй като им противоречат. Липсват констатации и изводи: за корекцията в цената по отношение административните и с общо предназначение разходи и за двете дружества, от увеличение възнагражденията на персонала и от осигурителни вноски; за липсата на единен подход при утвърждаване на тези разходи спрямо крайните снабдители; за разходите за амортизация; за размера на утвърдените постоянни разходи и на двете дружества като цяло, които цени не дават възможност за възстановяване на икономически обосновани техни разходи; По част от приетата фактическа обстановка, на основание заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, съдът не е изложил правни изводи, каквито дължи. Такива са констатациите за корекцията в цените и ценообразуващите елементи, по които "Е. ОН България Продажби" АД продава електрическа енергия, за която съдът е приел /на база отговора на въпрос № 4, т. 7 от експертизата/, че при това дружество е извършено по-голямо отклонение в заявената цена - до 6%, водещо до по-ниска цена на потребителите на "средно напрежение", спрямо потребителите на "ниско напрежение", както и до по-ниска продажна цена за битовите потребители, спрямо средната продажна цена за дружеството. Липсват обаче правни изводи за законосъобразността на това отклонение и на формираните по този начин цени на отделните групи стопански потребители. Липсват същински правни изводи и по установените от вещите лица факти: за наличие на данни, /а не за предположение/ за кръстосано субсидиране между отделните групи потребители на "Е. ОН България Продажби" АД, в нарушение на чл. 31, т. 6 от ЗЕ; за размера на необходимия оборотен капитал на електроразпределителните дружества и на крайните снабдители в размер на 1/20 част от одобрените парични разходи за първите и на 1/18 част от одобрените парични разходи за вторите, в нарушение на т. 21.2 и на т. 20.2 от Указанията, приети от ДКЕВР, съгласно които размерът на необходимия оборотен капитал следва да бъде 1/8 от годишните оперативни парични разходи; за несъответствие на утвърдения размер на административните и с общо предназначение разходи на двете дружества, с Указанията за образуване цените за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи и с Указанията за образуване на цените на ел. енергия по която крайните снабдители продават електрическа енергия, по метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период, приети от ДКЕВР; По тези ценообразуващи елементи, съдът не е формирали собствени правни изводи, а се е позовал на заключението на вещите лица, а в друга част от решението си не, по съображения, че то е "некоректно", без мотиви за това. При констатираните от вещите лица несъответствия на утвърдените цени с посочените Указания, приети от ДКЕВР, съдът е следвало да изследва характера на тези Указания, дали са с нормативен, или с ненормативен характер актове и съобразно това да отговори налице ли е нарушение на закона, или не. Изложеното обуславя извод за липса на мотиви на обжалваното решение, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени с чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и е основание за отмяната му, като неправилно. От друга страна решението е и необосновано. Такива са изводите на съда по отношение отсъствието на данни за кръстосано субсидиране между групите потребителите на "Е. ОН България Продажби" АД и за липсата на нарушения при извършената корекция на признатата стойност на активите и за двете дружества за втория регулаторен период, респ. за ненарушението на чл. 14 от НРЦЕЕ и т. 17, т. 18 и т. 19 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходите". По тези въпроси, по делото са установени данни за наличие на кръстосано субсидиране, както и данни за несъответствие на признатите от ДКЕВР стойност на активите за двете дружества /отговори по въпрос № 5, т. 6.7 и въпрос № 10 от експертизата/, с визираните разпоредби от НРЦЕЕ и от Указанията. Това налага различни от направените от съда изводи и обуславя необоснованост на обжалваното решение. По доводите за нарушение на материалния закон, настоящият състав не би могъл да вземе отношение, поради липса на мотиви, посочени по-горе, възпрепятстващи съдебния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Като краен резултат се налага извода за основателност на касационната жалба, по изложените по-горе съображения, което налага отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане съдът следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като изложи мотиви - фактически констатации и правни изводи по доводите в жалбата на двете дружества и служебно, имащи отношение към предмета на делото, а именно законосъобразността на утвърдената с решението на ДКЕВР цена и ценообразуващи елементи, в оспорените му части. За това, съдът следва да разпита експертите и да приеме отново изготвената комплексна тройна съдебно-икономическа експертиза, като по преценка би могъл да възложи допълнителни задачи, за изясняване на някои от въпросите, или нови такива. Съдът следва да вземе отношение по характера на приложимите за случая Указания, приети от ДКЕВР, същите задължителни ли са за страните в административното правоотношение, респ. за образуването на цените и ценообразуващи елементи на тези дружества. Ако приеме, че са с ненормативен характер актове, какви са последиците от нарушаването им за оспорения акт. С оглед този изход на делото касационната инстанция не дължи произнасяне по направените от касаторите разноски, тъй като делото не е решено окончателно. Такива ще бъдат присъдени от съответната инстанция при новото му решаване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав, втора колегия