Решение № 10517 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8200/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. С. против решение 18974 от 03.06.2025 г., постановено по адм.д. 4511/2025 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на О. А. С. против решение 2448/12.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с която, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ), на жалбоподателя е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът констатира, че административното производство започва по молба за международна закрила подадена от О. А. С., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр.Алшадада, Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: женен, с лични данни установени с декларация по чл. 30,ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Приема, че в проведеното интервю жалбоподателят твърди, че в края на 2023 г. заминава за Турция, заедно с жена си и децата си и остава там една година - до септември 2024 г., когато турските власти го залавят и го връщат в Сирия, а семейството му остава в Турция. Около месец и половина остава в Сирия, след което отново заминава за Турция. През средата на октомври 2024 г. напуска Сирия нелегално с трафикант и отива в Турция, след което нелегално влиза в България на 26. 10. 2024 г. Целта му е да стигне до Германия, но полицията го залавя. По време на интервюто декларира, че в Сирия не е имал проблеми поради изповядваната от него религия, нито заради етническата си принадлежност. Не е членувал във въоръжена групировка, нито в паравоенни формирования, не е арестуван или осъждан. Не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия. Не му е оказвано насилие. Семейството му продължава да живее в Турция, където е родена и дъщеря му А. А. О.. Майка му, 5 братя и 4 сестри са в Сирия. Отслужил е редовната военна служба в периода [години], твърди, че дезертира от армията, но не получава повиквателна за служба отново. Страхува се да не го задържат и осъдят за дезертиране от армията, в случай, че режимът превземе района, в който живее, който в момента се управлява от кюрдите. Причините за напускане на страната на произход са от семеен характер - битов скандал между братята му и бащата на съпругата му като единият брат убива бащата на съпругата му. Братята му го заплашвали, че трябва да се раздели с жена си и семейството си, за да не го убият. Официалните власти арестували брат му и го осъдили на 20 години лишаване от свобода за извършеното убийство. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване на жалбоподателя поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. О. С. изрично заявява, че не членува в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка, както и че не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, съден или осъждан, срещу него няма образувани дела, няма контакти с полицията в държавата по произход. По тези съображения съдът прави извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на О. С., като се позовава и на факта, че майка му, сестрите и братята му продължават да живеят в Сирия и нямат проблеми със сигурността. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ съдът се позовава на данните, съдържащи се в интервюто на молителя и прави извод, че правилно административния орган приема, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ - като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. Освен това самият жалбоподател твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил задържан, съден или осъждан, не твърди също така спрямо него да е оказвано насилие. По тези съображения съдът прави извод за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Относно приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът взема предвид решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и приложената справка за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия и излага подробни съображения, обосноваващи, че изискванията на цитираната норма не са налице. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда за липса на материално правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази насока съдът излага обстойни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от касационната инстанция. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган преценя всички относими обстоятелства и доказателства, свързани с личното положение на търсещия закрила и въз основа на тях правилно приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът приема, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУБ, не членува в политически партии, не е арестуван или осъждан. Посочените от чужденеца причини да напусне Сирия са такива от личен и социален характер и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на О. А. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Правилно съдът посочва, позовавайки се на данните, съдържащи се в интервюто на молителя, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ включително при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните на приложените в касационното производство актуални справки се установява, че, след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 8.12.2024 г. до 25.9.2025г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към 26.09.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г./ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган извършва проверка и установява определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателства, какъвто е настоящият случай. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни доводи в тази насока не се сочат. Съдът спазва изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК и проверява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочените в чл. 146 АПК като се произнася с решение, в което обсъжда събраните доказателства в тяхната съвкупност, както и доводите и възражения на страните. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложени съображения Върховният административен съд, второ отделение,