Решение № 14415 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2016 г.

Решение № 14415 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Националната агенция за приходите и "В. и Ко" ЕООД гр. П., срещу решение № 877/28.04.2016 г., постановено по адм. дело № 165/2013 г. по описа на Административен съд П.. Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, като счита същото за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му в тази част. "В. и Ко" ЕООД гр. П. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди над присъдения размер с него размер до претендирания такъв като неправилно - постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на "В. и Ко" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П. против Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, произтичащи от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление на директора на Териториална данъчна дирекция П., с което са отнети в полза на държавата 4688 бутилки алкохол, собственост на дружеството. При твърдяна невъзможност за връщането им във вида, в който са отнети, водеща до невъзможност за реализацията им, извежда размера на иска от стойността на отнетото имущество. Съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията им, като са събрани посочените такива. При приетата за установена фактическа обстановка е постановено решение № 2007/24.11.2011 г., с което предявеният иск за сумата от 86 000 лева и лихва върху нея е отхвърлен изцяло като неоснователен. Със същото решение е оставен без разглеждане предявеният иск за сумата 6623.79 лева, претендирана от ищеца сума, изразяваща се в стойността на бандероли, необходими за облепянето на годните за продажба отнети вещи и е прекратил производството по делото в тази му част. С решение № 15 762/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2716/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 2007 от 24.11.2011 г. постановено по адм. д. № 2332/2009 г. по описа на Административния съд П., в частта му, с която са отхвърлени предявените от "В. и Ко" ЕООД гр. П., искове за обезщетение по ЗОДОВ за причинените му имуществени вреди в размер на 86 000 лв. и за лихви върху главницата, като в тази му част делото е върнато на Административен съд П. за ново разглеждане от друг състав. Със същото решение е оставена без разглеждане касационната жалба, в частта и, имаща характер на частна жалба, на "В. и Ко" ЕООД - гр. П., срещу решението на Административен съд П., в частта му, с която е оставен без разглеждане предявения иск за сумата 6623,79 лева и е прекратил производството по делото в тази му част. При новото разглеждане на делото във връзка с дадените в отменителното решение на ВАС указания, са събрани писмени доказателства и назначени експертизи за установяване на размера на претърпените вреди. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявеният от "В. и Ко" ЕООД гр. П. против Национална агенция за приходите /НАП/ иск за сума в размер на 43 202.27 лева, представляваща обезвреда за причинени имуществени вреди, състоящи се в повреждане, обезценяване и унищожаване на собствени на дружеството движими вещи - бутилки алкохол, отнети в полза на държавата с наказателно постановление, отменено от съда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяната до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 86 000 лв. предявения иск е отхвърлен. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът приема следното: Решението е недопустимо в частта му, с която е уважен непредявен от "В. и Ко" ЕООД иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди за сума в размер на 6623.79 лева, представляваща стойността на бандероли, необходими за облепване на частта от наличните, годни за употреба по предназначение бутилки алкохол, отнети с наказателното постановление, с оглед реализирането им на пазара. Че такъв иск не е предявен е констатирано още при първоначалното разглеждане на делото от административния съд, който с постановеното при това разглеждане решение, в тази му част с характер на определение, е оставил без разглеждане предявения иск за сумата 6623.79 лева, твърдяна от ищеца стойност на бандероли и е прекратил производството по делото в тази му част. Частната жалба против това определение е оставена без разглеждане с решение № 15 762/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2716/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Решението на ВАС в тази му част, също с характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила. Произнасяйки се повторно със сега обжалваното решение по непредявен иск първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, което съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата му част решението е валидно допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за имуществени вреди в размер от 36 578.48 лева, включваща стойността на отнети, но неналични бутилки алкохол, бутилки с лош търговски вид и такива с разфасовка, непозволяваща реализацията им на пазара. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което е постановено отнемане в полза на държавата на 4688 броя високоалкохолни напитки, собственост на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Налице е и вреда, в пряка причинна връзка с отменения акт, както е възприето в посоченото решение № 15 762/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2716/2012 г. по описа на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд се е съобразил с дадените в това решение задължителни указания. След отмяната на наказателното постановление се дължи връщане на отнетите в поза на държавата вещи във вида, в който са били към момента на отнемането им. От заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи по несъмнен начин е установено: невъзможност да бъдат върнати на ищеца, поради липсата им, на част от отнетите бутилки с алкохол, които са на стойност 4308.22 лева; такива в лош търговски вид, препятстващ реализацията им на пазара по предназначение, на стойност 3980.50 лева; бутилки с алкохол на стойност 28 088.57 лева, в разфасовка 0.75 л., които не могат да бъдат реализирани на пазара след изменението на Приложение 1 към чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за предварително опакованите количества продукти - ДВ бр. 55 от 2008 г., в сила от 11.04.2009 г. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба на НАП, че предявеният срещу агенцията иск е неоснователен, тъй като към 15.07.2009 г., дата, на която ищецът е поканен да получи отнетите въз основа на отмененото наказателно постановление вещи същите са били в цялост и във вид подлежащ на реализация. Твърдяното не се установява от доказателствата по делото. От съставения на посочената дата протокол не се установява по никакъв начин броят, вида и състоянието на отнетите вещи, подлежащи на връщане. Правилно при това положение първоинстанционният съд е определил вредите съобразно заключенията на експертизите по делото, които след извършен оглед на място установяват наличното количество от иззетите бутилки с алкохол, съответно и състоянието им. Касае се за вещи, подлежащи на реализация в търговската мрежа, която реализация за определената в решението част от отнетите вещи е невъзможна, при което се следва възмездяване на вредата със стойността, която дружеството ищец би получило в релевантния момент на пазара. Неоснователна е и касационната жалба на "В. и Ко" ЕООД гр. П., основана на твърдяното, че са налице предпоставките на закона за обезщетяване в претендирания размер, основана единствено на това, че от отнемането на вещите до настоящия момент е изтекъл продължителен период от време. Твърдяното, че за част от отнетите движими вещи, стойността на които се претендира като вреда поради това, че не са в качество и вид, притежаван към момента на отнемането им от дружеството и не е възможна реализацията им на пазара не е доказана от ищеца по делото. Нежеланието му да получи своевременно годните за реализация по предназначение на пазара вещи основава приложението на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди за сума в размер на 36 578.48 лева и е отхвърлен в останалата му част до претендирания размер от 86 000 лева е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение