Решение № 11490 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Цаковска, от гр.София, подадена чрез пълномощника адвокат А. Черногорски срещу Решение 2194 от 02.04.2021г. по адм.дело 2212/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-21-63/28.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София-град, с което са потвърдени Разпореждане 214-00-8075-2/30.08.2019г., Разпореждане 214-00-8075-3/30.08.2019г. и Разпореждане 214-00-8075-4/03.09.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл.54 и чл.56 от КСО, а правото на защита на Цаковска търпи съществени ограничения, доколкото последната не е взела участие в производството по заличаване на осигурителните и права. Счита, че с оглед на събраните доказателства не са налице предпоставки за отмяна и възстановяване на полученото в условията надобросъвестност парично обезщетение за безработица. Иска се отмяна на решението и респективно отмяна на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ-София-град, при редовно призоваване не изпраща представител. В писмени бележки чрез Е. Вълева - служител с юридическо образование, излага аргументите си по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 2194 от 02.04.2021г. по адм.дело 2212/2020 г. на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Е. Цаковска срещу Решение 1040-21-63/28.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ-София-град, с което са потвърдени Разпореждане 214-00-8075-2/30.08.2019г., Разпореждане 214-00-8075-3/30.08.2019г. и Разпореждане 214-00-8075-4/03.09.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град С тези разпореждания се отменя Разпореждане 214-00-8075-1/29.08.2018г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, отказва се отпускане на парично обезщетение за безработица - 214-00-7094-2/30.08.2019г. като с Разпореждане 214-00-8075-4 от 03.09.2019г., се постановява да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 22.08.2108г. до 21.04.2019г. в размер на 2383,76 лева. В хода на административното производство е установено, че подадените данни от осигурителя ИНГО ТРАФ ЕООД по чл. 5, ал. 4 КСО за Е. Цаковска за периода от 22.08.2108г. до 21.04.2019г. са заличени, поради което последната не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т.3 от ДРКСО. Установено е, че на адреса на дружеството няма такова юридическо лице. Дружеството не е извършвало дейност от 2017г. до 2018г., която да предполага наемане на лица по трудов договор, не се установяват реализиране на приходи от такава дейност, което да обуславя плащане на труда, на лицата за които са били подавани данни в регистъра на осигурените лица. При констатации за липса на осигурително правоотношение е изведен правен извод, че сумите изплатени като ПОБ за осигурителен риск безработица са изплатени при липса на право за това, поради което са издадени разпорежданията, предмет на решението на директора на ТП на НОИ София град, обжалвано пред съда. Решението на директора на ТП на НОИ София град е обжалвано пред съда с възражения за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е приел, че Цаковска за посочените периоди не е имала право на парично обезщетение, тъй като няма качеството на осигурено лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КС и не отговаря на изискванията на чл.54а от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателката не е полагала труд в ИНГО ТРАФ ЕООД - дружество, посочено като осигурител в спорните правоотношения. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството полагала ли е труд жалбоподателката в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен трудов договор с ИНГО ТРАФ ЕООД, липсват каквито и да било доказателства, че тя изобщо е започнала да осъществява тези функции в посоченото дружество. Изводът на съда за липса на реално полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на жалбоподателката, нито от ангажираните в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието "осигурено лице", съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Цаковска не е работил в ИНГО ТРАФ ЕООД, правилно административният орган не е взел предвид осигурителния и доход за посочения период. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства, като при всестранния и задълбочен анализ на последните е стигнал до правилния извод, че Цаковска не е осъществявала никакви конкретни трудови функции. Полученото от жалбоподателката парично обезщетение е недължимо, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София-град, сочат на извода, че недобросъвестността е доказана от страна на административния орган. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. Съдът не възприема доводите на касаторката, свързани с нарушаването на правото и на защита, доколкото същата не е участвала в производството за заличаването на осигурителните и права. Производството по установяване на юридическите факти от значение за осигурителното правоотношение между осигурител и НОИ се развива между тези две страни, без участието на осигурени лица. Контролните органи на НОИ имат правомощията да извършват проверки на осигурителите във връзка с техните задължения за осигуряване на информация и заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица, тъй като не е налице пряко и непосредствено засягане на техни права и законни интереси. Участието на жалбоподателя в отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните контролни проверки, не намира опора в закона. В този смисъл, не е нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че административният орган не е уведомил жалбоподателката за издаване на разпорежданията и същата не участвала в това производство. Правото на защита на Цаковска не е нарушено, доколкото на същата е предоставена възможността да ангажира доказателства за упражнявана трудова дейност, обосноваваща валидно възникване на осигурително правоотношение, което не сторено от касаторката. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото. Е. Цаковска следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,