Решение № 7114 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2021 г.

Решение № 7114 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Кърджали срещу решение № 33/2.03.2021 г., постановено по адм. дело № 225/2020 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-21-82/26.05.2020 г., издадена от директора на РЗОК – Кърджали, в частите й по т. 17, т. 18, т. 19 и т. 20, с които на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД е наложена финансова неустойка, общо в размер на 800 лв. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата "МБАЛ д-р А. Дафовски" АД-Кърджали не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Оспореният акт е възприет като издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали, който по силата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава заповеди за налагане на санкция. Проверката е извършена от контрольори от РЗОК - Кърджали, определени със заповед на нейния директор, съобразно изискването на чл. 72, ал. 2 ЗЗО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО. Заповедта има и необходимото съдържание, съгласно посоченото в чл. 11, ал. 2 от горната Инструкция. Оспорената заповед обаче, е приета за незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало ЛЗ да е нарушило разпоредбите на чл. 288, ал. 2, чл. 289, т. 12, вр. с чл. 366 от НРД МД 2018. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Основателно съдът е преценил, че оспорената заповед в частта по т. 17, 18, 19 и т. 20 е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява лечебното заведение да е нарушило разпоредбите на чл. 288, ал. 2, чл. 286, т. 12, вр. с чл. 366 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Съответен на установените факти е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 366 от НРД за МД 2018 г. касае единствено отговорността на изпълнителите на БМП за неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми съгласно сключения ИД. Съдебният състав е стигнал до правилния извод, че има разминаване между отразеното в анкетните карти, съставени от контрольорите и посочените обстоятелства в ЗНС. Основателни са и всички изводи на съда по отделните точки-от 17 до 20 включително от оспорената заповед. За да обоснове правните си изводи за частична незаконосъобразност на административния акт, съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав. Действително, т. нар. анкетни карти, съставени и подписани от контрольори при РЗОК, за проведени по телефона анкети със ЗОЛ на 20.01.2020 г.; 26.03.2020 г.; 16.03.2020 г. и 13.03.2020 г. /около 3, съответно 5 месеца след извършване на изследването/, не могат да обосноват по категоричен начин извода, че процедурата не е извършена от лекаря, подписал катетеризационния протокол. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение