Решение № 5462 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2012 г.

Решение № 5462 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по молба на ТД на НАП Варна, чрез гл. юрк. Красимира Терзиева, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1834 от 13.07.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1411/2012 г., с което по жалба на "Месокомбинат Варна" АД е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № ВХК-16119-36/26.01.2012 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна, потвърдено с Решение № 63/27.02.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, с което на осн. чл. 200 и чл. 205 вр. с чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК е наложена възбрана върху имот с площ 2410 кв. м, собственост на "Месокомбинат Варна" АД, потвърдено с Решение № 63/27.02.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради наличие на друго влязло в сила съдебно решение № 1702 от 02.07.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1402/2012 г. между същите страни и на същото основание, макар и с различен административен акт като предмет, но с различен резултат. Ответникът по молбата за отмяна - "Месокомбинат Варна" АД, чрез адв. Пенева, намира че молбата е основателна, но следва да бъде отменено влязлото в сила Решение № 1702 от 02.07.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 1402/2012 г. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея намира молбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са различни постановления за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, с които се налагат различни обезпечителни мерки в различни ревизионни производства. С едното от тях е наложена възбрана на недвижим имот, а с другото - запор на банкови сметки и движими вещи. Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Случаят не е такъв, защото в различни ревизионни производства са били постановени две различни по предмета и основанията си постановления за налагане на обезпечителни мерки, които са били предмет на двете различни дела на АС Варна. Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че цитираното в особеното мнение към посоченото Тълкувателно решение Решение на СЕС от 03.09.2009 г. по дело С-2/08 е неприложимо за случая. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение