Решение № 188 от 23.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104558/2022 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от В. Д. П., чрез процесуалния представител адвокат Ю. О. Г., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд, 1 въззивен гр. състав, решение № 576/14.06.2022 г. по в. гр. д. № 628/2022 г., в частта, с която като е потвърдено решение № 180/31.01.2022 г. по гр. д. № 3563/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. П. срещу ПФК “Нефтохимик Бургас 1962“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение от пет работни заплати, дължими от работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговото обезсилване или евентуално отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искова претенция бъде уважена със законните последици. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. С определение № 775/19.04.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- вероятна недопустимост. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, който се е произнесъл по искова молба, в която ищецът е изложил, че: на 23.07.2020 г. между страните е сключен срочен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „старши треньор на представителния мъжки отбор по футбол“, срещу поето от работодателя задължение за заплащане на месечно възнаграждение в размер на 2800 лв.; че между страните била постигната и устна уговорка, „разширена от залегналата в чл.7, ал.3 от договора“, че при прекратяване на трудовия договор от служителя преди изтичане на неговия срок поради забавяне на трудовото възнаграждение, работодателят ще дълги наказателна неустойка в размер на 5 основни месечни възнаграждения, че на 27.10.20 г. е издадена заповед № 001, с която на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ трудовото правоотношение е прекратено; че със заявление, подадено на осн. чл.410 ГПК е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 14000 лв.- обезщетение от пет работни заплати, съгласно сключен трудов договор, срещу която заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна по чл.414 ГПК, във връзка с което е предявен и настоящият иск по чл.422 ГПК. При тази обстоятелствена част е формулиран петитум за присъждане на сумата от „14 000 лв., представляващи обезщетение от пет работни заплати, съгласно сключения трудов договор на 23.07.2020 г.“ Настоящият съдебен състав намира, че така предявената искова молба не отговаря на установените в чл.127, ал.1 ГПК изисквания – да се посочат обстоятелствата, на които се основава иска и съобразно тях да се формулира искане. Съгласно чл.129, ал.1 ГПК, съдът е бил длъжен да извърши проверка за редовност, да констатира, че така подадената искова молба съдържаща противоречие между обстоятелствена част, в която се съдържат твърдения за постигната между страните устна уговорка за прилагането на чл.7, т.3 от договора, касаеща задължение на работодателя при прекратяване на договора с предизвестие от него, и петитума- искане за присъждане на обезщетение за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника на осн. чл.327, ал.1, т. 2 КТ, съгласно сключения труд договор, и да даде възможност на ищеца да я отстрани в определен срок, съобразявайки се и с заявеното в заявлението по чл.410 ГПК основание на това парично вземане, съответно /при неизпълнение/- да върне исковата молба- чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК. Отстраняването на тази нередовност е от съществено значение, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Едва след това, съдът следва да извърши предвидената в чл.130 ГПК проверка за допустимост и да предприеме последващите процесуални действия за разглеждане на спора. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на постановения първоинстанционен акт, за която по силата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно. Въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим акт по същество. В случая това не е направено. Произнасяйки се по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение- предмет на касационната жалба, поради което и касационната инстанция, която служебно следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост, следва да обезсили постановеното въззивно решение и върне делото на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на иска / т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че са актуални постановките на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, ОС- Бургас следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,