Решение № 3521 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2015 г.

Решение № 3521 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от гл. юрк. Емил Илиев в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу Решение № 419 от 27.01.2015 г. по адм. дело № 11445/2013 г. на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Росен Воденичарски, чрез пълномощника си адв. Хр. Градинарски прави възражение за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на понесените в касационната инстанция разноски, за което представя доказателства.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил ИАРА да заплати на Росен Йорданов Воденичарски от гр. София сума в размер на 380 лева, на осн. чл. 1 ЗОДОВ, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отмяната по съдебен ред на незаконосъобразно действие на длъжности лица при административния орган, изразяващо се в унищожаване на 1 бр. въдица марка "Standard Germina" и 1 бр. рибарска макара марка "Hardman", както и да заплати на ищеца направените в съдебното производство разноски в размер на 418 лева.

За да постанови този резултат съдът, след подробен анализ на събраните в хода на административното и съдебни производства доказателства е приел, че в случая всички елементи от фактическия състав на правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са налице кумулативно, а именно: имуществена вреда; отменено, като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт, действие на държавен орган; пряка и непосредствена причинна връзка между това незаконосъобразно действие и настъпилата вреда.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи които изцяло се споделят от касационната инстанция.

Възраженията на касатора са неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото.

1. Влезлият в сила съдебен акт - Решение № 5181 от 24.07.2014 г., постановен по адм. дело № 5877/2013 г. от АССГ, с което са отменени като незаконосъобразни действията на служители от ИАРА, изразяващи се в унищожаване на 1 бр. въдица марка "Standard Germina" и 1 бр. рибарска макара марка "Hardman", се ползва със сила на пресъдено нещо. Това означава, че правният спор между страните - налице ли е незаконосъобразно действие от страна на административния орган, изразяващо се в унищожаване на посочените вещи, вече е разрешен. Установено е незаконосъобразно действие. Правоотношението, придобило качеството на "пресъдено нещо", не може да бъде вече предмет на правно релевантен спор, тъй като между спорещите, а и по отношение на всички останали субекти, е налице състояние на "правна определеност и безспорност". Ето защо правилността на постановените съдебни актове не подлежи на обсъждане след влизането им в сила.

1. Регулиращото действие на силата на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение съдът е признал за основателно, да действа съобразно установеното от съда правно положение и ищецът е направил именно това като е предявил иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезвреда на имуществената вреда, настъпила вследствие на вече установено, по съответния ред, незаконосъобразно действие. Тази имуществена вреда не би настъпила, ако длъжностните лица при административния орган бяха съобразили поведението си с оспорването на издадения срещу г-н Воденичарски акт и бяха изчакали решението на съда, проверяващ неговата законосъобразност, тъй като в тази ситуация биха били в състояние да възстановят отнетите вещи. След като тези вещи са унищожени преди да има влязъл в сила акт за тяхното отнемане, административният орган дължи да заплати равностойността им, т. е. онази сума, с която е увредена имуществената сфера на ищеца.

1. Размерът на вредата е доказан с допустимите от ГПК средства - оценителна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда.

1. Налице е пряката причинна връзка между незаконосъобразните действия на административния орган - унищожаването на иззетите вещи и настъпилата вреда, представляваща сумата на тяхната равностойност, с която негативно е засегната имуществената сфера на ищеца.

1. Неоснователно е възражението, че в случая редът по чл. 203 и сл. и нормата на чл. 1 ЗОДОВ са неприложими. Изземването на вещи (конфискация) в полза на държавата е наказание, засягащо имуществото на нарушителя и има, в сравнение с другите административни санкции, субсидиарен характер. То не може да бъде налагано отделно от основното наказание, а само заедно с него, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Издаването на наказателно постановление е в резултат на изпълнение на административна дейност от административния орган и след като това е така, то приложим е именно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност". Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Подобен е законодателният подход и в разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена "Отговорност за дейност на правозащитните органи". Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт (вж. Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС по ТД № 2/2014 г.).

Ето защо като е приел предявеният иск за доказан по основание и размер първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Решението е правилно и обосновано и в частта за разноските. Неоснователно е възражението, че пред съда не са били представени доказателства за реалното им заплащане. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.11.2013 г. уговореното възнаграждение е заплатено "в брой" на адв. Градинарски "при подписване" на договора.

При този изход на правния спор претенцията за заплащане на разноски и пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение