Решение № 559 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1493/2012 г.

Решение № 559 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1493/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по жалба от подсъдимия А. Д. К. и по жалба от служебния защитник на подсъдимия А. Д. К. - адвокат Б. А. от САК, и двете - срещу въззивно решение № 195/5.06.12 г. постановено по внохд № 440/12 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда№ 98/26.03.2012 г. по нохд № 972/2012 г. на Софийски градски съд, 32-ри състав. С присъдата подсъдимият А. Д. К. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2008 г. в гр. София, в съучастие като съизвършител с А. К К. и с Д. А. С., след предварителен сговор да вършат кражби или грабежи и при продължавано престъпление /на три пъти/ отнел чужди движими вещи - портмоне, парична сума от 25 лева, 2 бр. очила, калъф за очила, мобилен телефон "Нокия 2610", ръчен часовник "К.", чадър, сандвич, ръкавица, 6 бр. секретни ключове, всичко на обща стойност 374,50 лева, от владението, съответно на: Г. З. П., А. И. К. и Е. С. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, и грабежът е извършен при опасен рецидив и е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Е. С. В., изразяваща се в счупване на горната трета на раменната кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 2, т. З, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода, на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието е намалено с една трета, поради което наложеното наказание е четири години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият К. признат за невиновен и е оправдан в частта относно обвинението да е извършил деянието за вещи на стойност над 374,50 лева. Постановено е подсъдимият до изтърпи съгласно чл. 70, ал. 7 от НК, отделно, в затвор при първоначален СТРОГ режим и неизтърпяната част от наказанието наложено му с присъда по НОХД № 629/2000 г. на ВТОС, от две години четири месеца и шестнадесет дни лишаване от свобода, от което е бил условно предсрочно освободен с определение от 25.10.2006 г. на ОС Плевен. Осъден е да заплати в полза на държавата разноските по делото от 106,66 лева. В касационната жалба на подсъдимия се изразява недоволство от въззивното решение. Сочат се касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК. Оспорват се изводите за наличието на предварителен сговор при извършване на инкриминираните деяния. Неправилно в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, предпоставена от пълните признания на фактите съгласно обвинението и от признаването на вината, не е приложена разпоредбата на чл. 55 НК. Жалбата се свежда до искане за намаляване размера на наказанието. В касационната жалба на защитата адв. Б. А. от САК се изтъкват всички касационни основания със следните доводи: не се установява предварителен сговор при извършване на деянието; няма нито пряко нито косвено доказателство за наличие на предварително сговоряване, с разпределението на ролите между К. и другите две лица при осъществяване на деянията; игнорирани са показанията на свид. В., че К. е заявил на К. - "остави жената ", което не сочи на общност в умисъла им и опровергава обвинението за съучастие; липсват мотиви по чл. 339, ал. 2 НПК в отговор на доводите в жалбата. Налице е явна несправедливост на наложеното на касатора наказание, защото не е приложен по-благоприятният закон при неговата индивидуализация, който е следвало да бъде чл. 55 НК, тъй като до произнасянето на присъдата, респ. на решението, е последвал по-благоприятен закон. Неправилно съдът е отчел като отегчаващи вината обстоятелства взетите предвид от закона при посочената в него санкция по чл. 199 НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитата му се явяват лично като поддържат доводите и исканията си съгласно жалбите. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбите. В последната си дума подсъдимият А. Д. К. моли да бъде намалено наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати посочените в жалбата на подсъдимия и в жалбата на защитата касационни основания. Въззивната инстанция е дала отговор на всички доводи във въззивната жалба на защитата на подсъдимия, които се повтарят и пред настоящата инстанция. Те са получили аргументиран отговор по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, който съставът на ВКС напълно споделя. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на признаването на фактическите обстоятелства в обвинителния акт от подсъдимия К. Въззивната инстанция е проверила действията на първостепенния съд, който е изложил съображения защо счита, че фактическата обстановка описана в обвинителния акт е установена по делото. Относно данните за деянията на подсъдимия, формата на съучастието му с лицата К. и С., начина на извършването и броят на деянията, пострадалите лица и предмета на посегателството съдът е приел за установени изцяло обстоятелствата в обвинителния акт, тъй като доказателствата от досъдебното производство, които са събрани и проверени по реда на НПК, напълно ги подкрепят. Подсъдимият е признал изцяло фактите, включително и тези, които очертават формата на съучастие като предварителен сговор между него и другите двама съучастници. Неговото самопризнание в тази насока е проверено внимателно наред с останалите доказателствени източници. Съдилищата са установили, че тримата са постигнали решението си да вършат кражби и грабежи преди започване на всяко от поредните три изпълнителни деяния в рамките на усложненото продължавано престъпление. От доказателствата по делото е изяснено, че действията им са в логическа обвързаност и последователност. Прието е за установено, че на инкриминираната дата 19.12.2008 г., рано сутринта в около 06.20 часа и тримата са се намирали в района на НДК и без някой от тях да е дал команда и тримата синхронизирано са нападали минувачите. От самопризнанията на подс. К. и от данните от пострадалите свидетели Г. З. П., А. И. К. и Е. С. В. е прието за установено, че първоначално подсъдимият К. ги е нападал, удрял и повалял на земята, след което К. и С. са се включили също в употребата на сила като са ритали и удряли падналата на земята жертва и са отнемали намиращите се във владението й вещи, с намерение противозаконно да ги присвоят. При установени факти, изводите относно приложението на материалния закон са правилни. По делото е прието за установено, че всеки от тримата подсъдими има едновременно участие с останалите в употребата на сила с общата цел - отнемането на вещите от владението на пострадалите, без съгласието им, с намерение противозаконно да бъдат присвоени. Задружната им дейност е предварително обмислена, защото съдилищата са анализирали данните по делото за общата съгласуваност на поведението на подсъдимия и двамата му съучастника спрямо жертвите, която е немислима без предварително постигнатото съгласие помежду им за извършване на деянията. Защитата неоснователно твърди, че липсвало предварително разпределяне на ролите в изпълнението на съставното престъпление грабеж от тримата съизвършители. Всички три деяния в рамките на продължаваното престъпление се характеризират с това, че подсъдимият първоначално е нападал жертвите като ги е повалял на земята, а след това в упражняването на принудата /в употребата на сила/ и в отнемането на вещите от пострадалите са се включвали и съучастниците К. и С. Предварително обмислената им дейност за осъществяване грабежите е обективирана от систематиката на участието в изпълнението на всеки от тях във всеки от елементите на съставното престъпление - грабежа. Ето защо, неоснователно се твърди в жалбите за нарушение на закона при приложението на квалификацията по чл. 199, ал. 1, т. 2 НК за наличието на предварителен сговор у подсъдимия заедно с лицата Кънчев и С., да вършат кражби и грабежи. Няма нарушение на закона спрямо правилото "за приложението на по-благоприятния закон" и не е допусната явна несправедливост на наложеното на касатора наказание. Изменението на чл. 58а НК в ДВ, бр. 26/2010 г. е последвало времето на извършване на деянието, поради което въззивната инстанция основателно е анализирала възможността за приложението на по-благоприятния закон при индивидуализацията на наказанието на подс. К. ВКС споделя извода, че приложението на чл. 55 НК /съгл. редакцията на чл. 58а НК до отмяната й с ДВ, бр. 26/2010 г./, няма да се яви по-благоприятно от приложението на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК в действащата сега редакция. За извършеното от подсъдимия деяние в чл. 199, ал. 2 НК е предвидена минимална санкция от пет години лишаване от свобода. Правилно въззивната инстанция е извела, че в конкретния случай е безпредметно да се обсъжда дали наказването следва да бъде с прилагане на правилото за намаляване на определеното вр. чл. 54 НК наказание с едната трета, или да се приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като практически би се достигнало до еднакъв резултат и в този смисъл не е нарушено правилото на чл. 2, ал. 2 НК. С намаляване с една трета на определеното от съда наказание на подсъдимия съдът е наложил наказание, което е под предвиденият специален минимум на законовата санкция. Практическият резултат с изискуемото се от подсъдимия приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е постигнат в неговия оптимален смисъл при наличните индивидуализиращи вината на подсъдимия обстоятелства. Наказанието не следва да бъде намалявано последващо под този минимум, защото това би било несъвместимо с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Наказанието е справедливо, тъй като отговаря на тежестта на извършеното. Невярно се сочи в жалбите, че съдът е нарушил правилото на чл. 56 НК като бил отчел за определящи вината обстоятелства на подсъдимия и тези, включени в санкционната част на състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 НК. Нито един от тези признаци не е залегнал и като определящо вината на подсъдимия обстоятелство при индивидуализирането на отговорността на подсъдимия. Обсъдени са високата степен на обществената опасност на деянието и дееца извън тези квалифициращи вината обстоятелства: деецът е показал една трудна поправимост, предвид броя на деянията в усложненото престъпление, начина на извършването, характерно с бруталност и упоритост, многобройност на квалифициращите обстоятелства. В този смисъл ВКС споделя напълно изводите на САС в мотивите на решението. С оглед на тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение