Решение № 9994 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2010 г.

Решение № 9994 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5540/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД срещу решение № 2767/01.03.2010 г. по адм. дело № 6510/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 307 от 31.03.2009 г., постановено по преписка № КЗК-640/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Излагат се доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът КЗК, чрез процесуалния си представител счита касационното оспорване за неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на подадената жалба по съображения, че наложената имуществена санкция е завишена по размер. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспореното решение тричленен състав на съда е потвърдил решение на КЗК в частта, с която на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 150 000 лева за извършено нарушение по чл. 18 от отменения Закон за защита на конкуренцията, състоящо се в непредприемане на действия по възстановяване на електрозахранването, прекъснато поради задействане на вътрешната защита на електромер, в период от 1 час след задействането й, като е постановено прекратяване на нарушението. Възприето е от съда заключението на КЗК, че жалбоподателят като предприятие с господстващо положение на пазара за разпределение на електрическа енергия в област Пловдив (услуга с естествено монополен характер) е злоупотребил с положението си. Злоупотребата се изразява в това, че абонат на дружеството, след подмяна на електромера му, е претоварил същия 15 пъти за периода от 03.12.2008 г. до 07.01.2009 г., като в 6 от случаите е бил надвишен и максимално допустимия праг на вътрешна защита на електромера от 85А. В резултат на осъщественото претоварване на електромера автоматично е било изключено електрозахранването за 1 час, която продължителност на защитата е определена от производителя, но технически е възможно да бъде коригирана дистанционно от електроразпределителното дружество, предвид обективно необходимото време на абоната за изключване на част от електроуредите, което е значително по-малко от час. Със запазването на фабрично заложения в уреда срок на преустановяване на електроподаването, комисията, а впоследствие и съдът са счели, че това надхвърля необходимата мярка за постигане на целта - защита на електроразпределителната мрежа и съоръжения на дружеството, има санкционен характер спрямо потребителите и съставлява нарушение на задължението на жалбоподателя по чл. 69 от Закона за енергетиката за предоставяне на качествена услуга. Решението е правилно. При положение, че приетите за установени факти не са опровергани по същество пред първата инстанция, неоснователно се поддържа пред касационния съд, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. Доводите, че дружеството би понесло вреди от намаляване времето на защита във връзка със срока на експлоатацията на електромерите, са били обсъдени от тричленния състав и са отхвърлени предвид заключението на изслушаната техническа експертиза. Аргументите, че потребителят, на когото е бил монтиран процесният електромер, е имал завишено спрямо минал период потребление, бил системно недобросъвестен в поведението си и е следвало да предприеме действия за увеличаване на предоставената мощност по предвидения за това ред, също не могат да бъдат споделени. Те имат за цел изместване същността на спора, тъй като претоварването на мрежата от страна на абоната няма отношение към фактическия състав на нарушението. Поради изложеното не е налице основание за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила, включително и досежно размера на наложената имуществена санкция, която правилно е обоснована с характера и тежестта на антиконкурентното нарушение и не е обвързана с възможност за съпричиняването му от страна на потребителя. При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплатят на КЗК сумата 150 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав