Решение № 6494 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8/2020 г.

Решение № 6494 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 2079/24.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3786/2018 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001018-091-001/10.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 669/27.11.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер общо на 255 947. 49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 103 567. 24 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и в частта на разноските, и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за заплатена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационните жалби – "Вили-54" ЕООД, чрез адв. Апрахамова, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № Р-16001618001018-091-001/10.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 669/27.11.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер общо на 260 869. 49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 105 558. 89 лв. Съдът е отменил РА в частта за непризнат данъчен кредит в размер общо на 255 947. 49 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 103 567. 24 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 4 992. 00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 991. 65 лв. за несвоевременното разчитане с бюджета, по фактури, издадени от "Гешев 2005" ЕООД за данъчен период м. 05. и м. 06. 2016 г. Решение № 2079/24.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3786/2018 г. е поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2416/29.11.2019 г. на Административен съд – Пловдив по същото дело. Решението на първоинстанционния съд се обжалва само в частта, в която е отменен процесния РА, както и в частта на разноските. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Вили-54" ЕООД, е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на касационен контрол. Административният съд е приел РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА в отменената част е незаконосъобразен. Съдът е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства, безспорно се установява прехвърляне правото на собственост върху стоките – формуляри и пликове. На следващо място, според съда безспорно е установено, че по всяка една фактура е налично плащане. Установил е, че е заплатено и дължимото ДДС, за което свидетелстват приложените по делото касови бележки за платените в брой фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Пловдив за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Пловдив. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по процесните фактури са реално осъществени. Към тях са представени приемо-предавателни протоколи, съдържащи реквизитите - дата, вид на стоката, количеството й и по коя фактура са издадени. Индивидуализирани са и лицата предали и приели стоката. Правилно е приел съдът, че при съобразяване характера и количествата на фактурираните стоки безспорно е, че от страна на доставчика не е било необходимо да се използва специализиран транспорт. Ирелевантно е за спорния предмет на доказване идентичността или липсата на такава между договорите, сключени с различните доставчици и между ППП, придружаващи спорните фактури. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставката по данъчната фактура, по която ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Установена е редовност на счетоводните отразявания, плащания по фактурите, както и са налице данни за внасяне на дължимия по тях ДДС. Като е достигнал извод за доказана реалност на спорните доставки и е отменил РА като незаконосъобразен административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба по делото следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 6000 лв. на "Вили-54" ЕООД като ответник по касация. По отношение направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира, че правният спор, с който е бил ангажиран пълномощника на "Вили-54" ЕООД, се отличава със значителна правна и фактическа сложност. За това присъденият размер е обоснован и справедлив като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение. То изцяло отговаря на реално направените по делото разноски - видно от приложените преводни нареждания. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение