Решение № 3496 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2018 г.

Решение № 3496 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Б. Димитров Борисов, чрез адв. Д. Колева - Корновска и от Община Аксаково, чрез упълномощен процесуален представител, срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 824 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3022 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение Община Аксаково е осъдена да заплати на Борисов сума в размер на 900, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от това лице неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадени административни актове, като искът за разликата до предявения размер на обезщетението от 10000, 00 лв. е отхвърлен като неоснователен. Наред с това, Община Аксаково е осъдена да заплати на Борисов сума в размер на 310, 00 лв. за сторените по делото разноски. С касационната жалба на Борисов съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в отхвърлителната иска му част. Твърди се постановяването му при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост на решението. Според касационния жалбоподател съдът е нарушил принципа на справедливостта и е определил символичен размер на обезщетението, въпреки че правилно е направил извод, че за периода 10.10.2014 г. – 01.11.2017 г. той е претърпял комплекс от негативни психо-емоционални изживявания. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на Решение № 824 от 18.04.2018 г., постановено по адм. д. № 3022 по описа на Административен съд - Варна за 2017 г. в отхвърлителната иска част и постановяване на такова по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се сторените по делото разноски. С жалбата на Община Аксаково решението, предмет на касационен контрол, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Твърди се, че е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява се становище, че съдът не обсъдил представени по делото писмени доказателства, с които се компрометирала причинно-следствената връзка между отменените като незаконосъобразни актове и претърпените от Борисов вреди. Не били взети предвид и показанията на свидетелите Димитрова, Христов и Симеонова. По тези причини в жалбата се поддържа, че съдът формално и частично се позовал на наличните по делото такива във връзка с възраженията на Община Аксаково, поради което фактическата обстановка останала неизяснена, а правните изводи били необосновани. Излагат се подробни съображения в тази насока. Твърди се, че Борисов не доказал по безспорен начин, че негативното му психо – емоционално състояние е настъпило именно вследствие на отменените административни актове. Иска се отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Тази касационна жалба се оспорва от Борисов, чрез процесуалния му представител в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Обръща се внимание, че Община Аксаково не е ангажирала доказателства, от които да се компрометира твърдяната от Борисов причинно-следствена връзка като в тази насока се излагат подробни аргументи. В съдебното заседание пред настоящия съд Борисов не се явява и не се представлява. Не се представлява и Община Аксаково. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационната жалба на Борисов се явява частично основателна, а на Община Аксаково – неоснователна. Въз основа на подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд приел иска, с който е сезиран за допустим, а по същество за доказан по основание и частично основателен по размер – до присъдената сума от 900, 00 лв. за исковия период. Съдът взел предвид, че по заявлението на Борисов от 21.08.2014 г. за издаване на разрешение за поставяне на ВРС и РИЕ – фургон за търговия в собствен имот, представляващ УПИ ХІІ-588, по плана на гр. Аксаково, кметът на Община Аксаково се произнесъл със Заповед № 815 от 10.10.2014 г., с която отказал поисканото разрешение за поставяне. Заповедта била отменена по жалба на Борисов с Решение № 1039 от 7.05.2015 г. от АС – Варна, влязло в сила на 7.05.2015 г. Съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен като постановен при неправилно установена фактическа обстановка и при превратно тълкуване на материалноправна норма, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. На 2.07.2015 г. била издадена Заповед № 476 от и. д. кмета на Община Аксаково, с която на Борисов било отказано издаването на разрешение за поставяне на временен преместваем обект – фургон с площ от 12 кв. м. в собствения му имот. По жалба на Борисов с Решение № 2424 от 17.11.2015 г., влязло в сила на същата дата, постановено по адм. д. № 2064 по описа на АС – Варна за 2015 г. заповедта била отменена. В мотивите на решението било посочено, че неправилно административният орган е приложил отменената редакция на НРУИРППОЕГОРИЕ на Община Аксаково, поради което приел оспорения акт за незаконосъобразен, а преписката отново била върната на кмета на Община Аксаково за ново произнасяне. На свой ред, с Писмо с изх. № УТ7-43/6/5.02.2016 г. кметът на Община Аксаково постановил отказ за издаване на разрешение за поставяне на временен преместваем обект по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). По жалба на Борисов срещу него било образувано адм. д. № 700 по описа на АС – Варна за 2016 г. С Решение № 1985 от 17.10.2016 г. съдът отменил отказа и върнал на административния орган преписката по заявление от 21.08.2014 г. за ново произнасяне. В мотивите на решението било посочено, че отказът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви. Решението на АС – Варна било потвърдено с решение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 13415 по описа му за 2016 г. Първоинстанционният съд приел, че така отменените три отказа са издадени при превратно тълкуване на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви и че те свидетелстват за наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът съобразил разпоредбите на приложимата Наредба на Община Аксаково и приел, че в казуса съществен е фактът, че макар Борисов да е поискал издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект през 2014 г., последователно в годините са постановени три индивидуални административни акта, които в последствие са отменени от съда. При това едва през 2017 г. е постановен четвърти отказ, който е влязъл в сила. Така съдът отчел, че административният орган се е произнесъл със стабилен административен акт след три години, като искането е касаело издаване на такъв със срок от една година. Като се позовал на събраните по делото доказателства, съставът на АС – Варна направил извод за наличието и на втория елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – претърпени от Борисов неимуществени вреди, които се изразяват в претърпян комплекс от негативно психо-емоционални изживявания. Съдът се позовал на казаното от свидетелите Комитов и Йорданова и приел за установено, че именно в резултат на продължилата с години процедура по издаване на процесното разрешение, Борисов станал нервен, раздразнителен и неспокоен. Приел, че в резултат на многократните посещения в общината, ненавременните съобщения за издадени актове и невъзможност да се запознае с целите преписки, обективирано и в част от отменителните решения на АС – Варна по казуса, Борисов претърпял емоционален стрес. Той изгубил доверие в общинската администрация и убедеността си, че съдебният контрол върху действията и актовете на администрацията може да гарантира тяхната правилност и законосъобразност, както и че активността му може да доведе до защита на законните му права и интереси. Съдът изложил аргументи в насока, че издадените три незаконосъобразни акта са резултирали в правната сфера на Борисов, тъй като в период от три години липсва стабилен акт на администрацията относно това, дали искането му отговаря на изискванията на закона, а в случай, че не отговаря последният е поставен и в невъзможност да изпълни изискванията, с които е в несъответствие. Създадената в резултат на отменените актове правна несигурност и непредвидимост на бъдещите произнасяния по искането за издаване на разрешение, което е валидно за срок само от една година, според съда е създало у Борисов комплекс от негативни психо-емоционални изживявания. В резултат на това той изгубил увереността си, че може да му бъде гарантирано обективно и законосъобразно разглеждане на искането. У него се формирала убеденост, че е жертва на административен произвол, а правата му на добро управление и добра администрация били погазени. За безспорно доказана съдът приел и причинно-следствената връзка между настъпването на твърдените вреди и отменените като незаконосъобразни три административни акта. За определяне размера на обезщетението се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съобразил, че в продължение на три години Борисов е целял произнасяне по направено от него искане при съобразяване със законите в страната, като трикратно от общинската администрация са постановявани откази, които са отменени поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, при констатирани от съда нарушения на основни принципи – този на служебното начало и принципът на съразмерност, констатирани били изяви на превратно упражняване на власт и произнасяне при неправилно установена фактическа обстановка. Като взел предвид характера и интензитета на породените негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, съдът приел, че исковата претенция следва да бъде уважена при определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 900, 00 лв., като в останалата част я отхвърлил до размера на претендираното от Борисов обезщетение от 10000, 00 лв. Съдът приел за неоснователно направеното възражение от Община Аксаково по чл. 5 ЗОДОВ. Мотивирал се, че за настъпването на вредите не се установила изключителна вина на Борисов. Предвид изхода на спора осъдил Община Аксаково да му заплати сума в размер на 310, 00 лв.: за сторените по делото разноски – 10, 00 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. съразмерно на уважената част от иска. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която предявеният иск от Борисов срещу Община Аксаково е бил отхвърлен за сумата над 900, 00 лв. до сумата от 2000, 00 лв., а в останалата част е правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд за частична основателност на иска на Борисов срещу Община Аксаково са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, е направил извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Аксаково по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е обоснован на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този извод е в съответствие с материалния закон и се споделя от настоящия състав. Неоснователни са направените от касационния жалбоподател Община Аксаково оплаквания срещу възприетото от съда наличие на причинно-следствена връзка между претърпяната от Борисов неимуществена вреда и отменените като незаконосъобразни три административни акта. Неоправдано се поддържа становище от този касационен жалбоподател, че представените от него писмени доказателства и казаното от свидетелите Димитрова, Христов и Симеонова, което не било обсъдено от съда, компрометирало причинно – следствената връзка между претърпяната от Борисов вреда и отменените актове. Видно е от съобразителната част на обжалваното решение, че съдът е взел предвид казаното от посочените лица в качеството им на свидетели по делото. И тримата свидетели не представят пред съда лични впечатления за психо – емоционалното състояние на Борисов в исковия период, които да са в достатъчна степен обективни и да почиват на нееднократни възприятия. Димитрова сама разяснява, че е виждала Борисов само веднъж, Христов, че го познава само по физиономия и имал инцидентни срещи с него, а свидетелката Симеонова не свидетелства за исковия период, като уточнява, че познава Борисов във връзка с негова машина за кафе "назад във времето" в сградата на общината. Показанията на тези свидетели по никакъв начин не доставят информация за относими към спора факти, поради което са ирелевантни за правилното му разрешаване. Неоснователно е и другото възражение на Община Аксаково, тъй като недоказано е останало по делото нейното твърдение, релевирано в касационната жалба (а и по време на първоинстанционното производство), че други събития, настъпили в живота на Борисов в исковия период, са причина за настъпването на претендираните от него неимуществени вреди – издаване на заповед на кмета на общината за премахване на преместваем обект "барака с кафе", съставяне на два констативни протокола и писмо на кмета на общината, с което му било отказано поставянето на кафе автомат. Вярно е посоченото в касационната жалба, че посочените фактори са от категорията на тези, които биха могли да допринесат за понасяне на неимуществена вреда. Сами по себе си обаче те на са достатъчни. Житейската логика, на която се позовава касационният жалбоподател Община Аксаково е неприложима в производството. Тежестта да докаже така твърдяното е била на Община Аксаково, която не се е справила с доказателствената си задача. Разпитаната в съдебно заседание пред АС – Варна свидетелка Д. Димитрова установява, че е виждала Борисов само веднъж за около две – три минути и че не го познава. Свидетелката Н. Симеонова, макар да установява, че познава Борисов, не дава на съда никакви относими показания към спорния по делото въпрос. Изрично подчертава, че "Служебно комуникация с Борисов" не е имала. В останалата част показанията й са общи и касаят принципни положения на работата в общината и в частност - нейната. Свидетелят Х. Христов сочи, че познава Борисов "по физиономия", а казаното от него, че когато виждал Борисов, последният бил в добро настроение е лишено от всякаква конкретика, вкл. и относно периода, за който свидетелства. В този смисъл съвсем обосновано, на база казаното от свидетеля Комитов, съдът е приел за установено и доказано по делото, както настъпването на вредата, така и съществуващата причинно – следствена връзка между нея и издадените по искането на Борисов от 2014 г. три отмени като незаконосъобразни акта. Комитов установява, че Борисов е бил доста изнервен покрай делата, които били спечелени от него, но кметът не изпълнявал решенията, тъй като решавал, че е над закона. Поради това Борисов имал желание да се изсели от Аксаково. В тази насока са и показанията на свидетелката Йорданова, от които се установява и нежеланието на Борисов вече да влиза в общината предвид проявяваното към него отношение. Частично основателни се явяват обаче оплакванията на Борисов досежно размера на присъденото обезщетение. Въпреки че съдът правилно се е позовал на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че е присъдил обезщетение в занижен размер. Като приложи споменатия критерий спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с характера и продължителността на увреждането, начина на настъпването му, обстоятелствата, при които е станало това, характера и интензитета на породените страдания и последиците за Борисов, съдът приема, че обезщетение в размер от 2000, 00 лв. би било в състояние да компенсира вредите, претърпени от лицето, вкл. от кумулативния ефект на установените по делото неблагоприятни фактори – издаването на три отменени като незаконосъобразни административни акта. Такъв размер се явява достатъчен, за да възмезди претърпените от Борисов неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се касае за възмездяване на претърпения от Борисов "комплекс от психо-емоционални изживявания" – загуба в доверието към общинската администрация, на убедеността, че съдебният контрол върху действията и актовете е от естество да гарантира законосъобразността им, както и на самочувствието му на гражданин, чиято активност е от естество да постигне защита на законните му права и интереси; загуба на увереността, че съдът е в състояние да гарантира обективното и законосъобразно разглеждане на предявеното пред кмета на Община Аксаково искане; формиране на убеждение, че Борисов е жертва на безнаказан и демонстративно проявяван по отношение на него административен произвол; вземане на решение за необжалване на издадения по искането четвърти отказ поради формираното чувство на безсилие и разочарование от поведението на административния орган след отмяната на гореописаните три отказа. Предвид всичко гореизложено решението в обжалваната от Борисов част, с която е отхвърлен предявеният от него иск за сумата над 900, 00 до 2000, 00 лв. е необосновано и е постановено при неправилно приложение на закона. В тази част то следва да се отмени, като спорът се пререши по същество и вместо него в същата част се постанови друго, с което Община Аксаково да бъде осъдена да заплати на Борисов сума в размер на още 1100, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадени административни актове – Заповед № 815 от 10.10.2014 г. на кмета на Община Аксаково, Заповед № 476 от 2.07.2015 г., издадена от и. д. кмета на Община Аксаково и Писмо с изх. № УТ7-43/6/5.02.2016 г. на кмета на Община Аксаково за периода 10.10.2014 г. – 1.11.2017 г. В останалата част решението следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение