Решение № 10148 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2020 г.

Решение № 10148 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ботевград срещу решение № 82/14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 276/2018 г. по описа на Административен съд, София-област, с което по жалба на АГПИБМП "Свети Иван Рилски Чудотворец" ООД – гр. Ботевград е отменен Акт за установяване задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД000089-1/03.11.2017 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Ботевград, потвърден с решение № 189/22.01.2018 г. на директора на посочената по-горе дирекция за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за 2016 г. в размер на 488, 66 лв. и лихви – 58, 33 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 1 954, 62 лв. и лихви – 233, 32 лв. и ДНИ за 2017 г. в размер на 651, 54 лв. и лихви – 11, 67 лв., изплатени с платежни нареждания. Със същото решение е отменен и цитирания по-горе индивидуален административен акт и за ТБО за 2017 г. в размер на 2 606, 27 лв. и лихви – 46, 70 лв. и в тази част административната преписка е върната на административния орган и е даден от съда двумесечен срок да се издаде акт съобразно дадените в съдебното решение указания. Релевират се оплаквания в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за правилно възражението на жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство относно реда, по който е определена ТБО в противоречие с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (редакция от ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), тъй като административният орган е определил в чл. 18 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ботевград (Наредбата), приета с решение № 329/14.12.2016 г., възможността за събиране на ТБО спрямо количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. За прякото договаряне, което е втората възможност според Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на Община Ботевград, касационният жалбоподател излага твърдения, че задълженото лице също не е представило доказателства. За неправилни касационният жалбоподател счита и мотивите на съда за правото на избор на длъжника да погаси задълженията за 2016 г. и 2017 г. при все, че има задължения за по-стари периоди, както и че общинската администрация е уведомила съдия изпълнител по изпълнителното дело за постъпилите суми, както и за погасените с тях задължения. Излагат се доводи от касатора, че след като изпълнителното дело не се води от административния орган, той не може да предприема никакви действия и затова счита, че задълженията за ДНИ и ТБО за всички периоди са равнопоставени и равнозначни и извършените действия по погасяване на по-старите задължения, са правомерни. Иска се с касационната жалба отмяна на обжалваното решение, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С депозирано по делото писмено становище чрез юриск. К. Еленков се поддържа касационната жалба и се иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба АГПИБМП "Свети Иван Рилски Чудотворец" ООД – гр. Ботевград не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За задълженията за ДНИ и ТБО за 2016 г. и за ДНИ за 2017 г. първоинстанционният съд, за да отмени АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК като незаконосъобразен е приел, че тези задължения са погасени от жалбоподателя чрез плащане, като за целта по делото са представени платежни нареждания. Съдът се е позовал в тази част на разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, в който е предвиден специален ред за погасяване на установени общински задължения – по реда на възникването им, а като изключение на този принцип съдът е посочил възможността задълженото лице да заяви при наличието на няколко публични задължения, кое от тях погасява. Съдът е приел, че този е реда за погасяването на няколко задължения до предаването им за принудително събиране. За неправилно съдът е приел действието на административния орган за погасяване на по-стари задължения, тъй като те вече били предадени за принудително събиране, за които е образувано изпълнително производство за стари периоди – 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и затова чл. 169, ал. 3 ДОПК вече не е бил приложим. За останалото задължение за ТБО за 2017 г. първоинстанционният съд е установил, че АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК също е незаконосъобразен, тъй като административният орган не бил изпълнил приетото в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, че може лицето да избира реда за определяне на тази такса според количеството. Съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че редът, по който се определя ТБО противоречи на чл. 67, ал. 1 – 3 ЗМДТ, а способите по чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ за определяне размера на ТБО не се прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност – в посочената от закона последователност и в този смисъл съдът се е позовал на константната съдебна практика на ВАС – решения по адм. дела № 601/2018 г., № 7798/2018 г., № 9068/2017 г., № 903/2016 г., № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 г. В тази връзка в съдебното решение се излагат мотиви, че за прилагане на способа по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е необходимо подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срок, определен в наредба, приета от съответния общински съвет, но в наредбата на Общински съвет Ботевград съдът е посочил, че такава възможност не е предвидена, но и няма доказателства от административния орган за причината, поради която в нея не е определена ТБО според количеството. Освен изложеното съдът е направил извод, че актът в тази част е незаконосъобразен, както и че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, че генерира само производствени и опасни отпадъци, за извозването на които има сключен договор с лицензирана фирма. По изложените съображения съдът е отменил оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Обжалваното решение е частично неправилно. Относно погасяването на задълженията за ДНИ и ТБО за 2016 г. и за ДНИ за 2017 г. Определените местни данъци и такси в оспорения пред първостепенния съд административен акт представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК, които се установяват от органи на съответната община съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 9б ЗМДТ. Един от способите за погасяване на тези публични общински вземания е чрез плащане по аргумент от чл. 168, ал. 1, т. 1 ДОПК и в настоящия казус е извършено изцяло плащане на ДНИ за 2016 г. и 2017 г. и за ТБО за 2016 г. Принципът, възприет в чл. 169, ал. 1 ДОПК е погасяването на публичните задължения да се извършва в последователност главница, лихви, разноски. Разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК предвижда, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не може да погаси едновременно до започване на принудителното изпълнение, той може да посочи кое от задълженията погасява пред съответния компетентен орган, а в случай, че такова заявяване липсва, те се погасяват съразмерно. В чл. 169, ал. 3а ЗМДТ, относими за общинските вземания законодателят е предвидил такава поредност съобразно възникването на задълженията, а когато се отнасят до една и съща година, при заявяване от задълженото лице кое общинско вземане погасява, а установените задължения с оспорения акт пред първостепенния съд са именно такива – за ДНИ и ТБО. Правилно в обжалваното решение е посочено, че за установените с оспорения акт задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г. и 2017 г. не е образувано изпълнително производство по принудителното им събиране. Законосъобразни са изводите на съда, че с посочването в платежните нареждания кои общински вземания се погасяват, то с тези плащания са погасени първо задълженията за ДНИ и ТБО за 2016 г., а след това и за ДНИ за 2017 г. и административният орган е следвало да се съобрази със заявеното изрично в платежните нареждания, с които посочените задължения са погасени. Първостепенният съд правилно е разграничил образуваното изпълнително дело по предходни актове за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2009 г. – 2012 г. и неприсъединените от административния орган задължения по оспорения акт към предходното образувано изпълнително производство, поради което правилно съдът е обосновал извод, че не е налице съвкупност от задължения, които да се погасяват и затова не е приложим и чл. 169, ал. 8 ДОПК. Предвид изложеното правилно в тази част първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт за установените публични общински вземания за ДНИ и ТБА за 2016 г. и за ДНИ за 2017 г. В същия смисъл са и решения по адм. дела № 51/2014 г. и № 5477/2016 г. на ВАС, Седмо отделение. Относно ТБО за 2017 г. Не се спори между страните по делото, че Община Ботевград предоставя и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, както и, че са налице заповеди на кмета на посочената община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне вида и границите на районите, в които се предоставят от общината трите вида услуги, а също и че е налично регионално депо за отпадъците. С обжалваното решение е отменен оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК и за ТБО за 2017 г., като основният мотив на съда за тази отмяна е, че с Наредбата, приета от Общински съвет Ботевград за определянето и администрирането на местни такси не е предвидена възможност за определяне на ТБО по количество, с което е нарушен чл. 67, ал. 1 - 3 ЗМДТ. В касационната жалба се излага оплакване, че такава разпоредба е приета с решение № 329/14.12.2016 г. - чл. 18а, но болничното заведение не е подало такава декларация за определяне на таксата за битовите отпадъци по количество. С посоченото решение наистина Общински свет Ботевград е приел изменение, като в чл. 18а от общинската Наредба е регламентирано, че таксата може да се определя по количество за нежилищни имоти, какъвто е процесния при подаване от страна на съответното юридическо лице на декларация, като за 2017 г. срокът за нея е бил до 31.12.2016 г. Неправилно обаче първоинстанционният съд е отразил в решението си, че не е предвиден ред за определяне на таксата по количество. Не е съобразено от съда решение № 332/14.12.2016 г. на Общински съвет – Ботевград, находящо се на лист 61 от делото и с което е приета план-сметката за необходимите средства за финансиране дейностите за 2017 г., включваща и разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битови отпадъци, събиране и транспортирането им до регионалното депо и обезвреждането им. В същото решение е определен и начина на изчисление на размера на ТБО за 2017 г. според количество, като в т. 2. 1 е прието, че за нежилищни имоти тя се определя според количеството съобразно вида и броя на съдовете и честотата на извозването им, като за един съд от 1100 литра за една година при честота на извозването два пъти седмично таксата е 3 572 лв. В този смисъл административният акт е съобразен с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ в относимите редакции за процесния казус. Неправилно съдът е приел за основателно и възражението на задълженото лице, че е сключил договор с лицензирана фирма за опасни отпадъци предвид, че такива доказателства не са ангажирани. Неоснователни са били и доводите, че болничното заведение не генерира битови отпадъци предвид установеното по делото, че има персонален състав, поради което правилно административният орган не ги е приел за основателни. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че задълженото с акта лице не е депозирало декларация за 2017 г. по чл. 18 а от Наредбата в срока, определен нея – 31.12.2016 г. При неизявено категорично желание ТБО за 2017 г. да се определи според количеството битови отпадъци, правилно административният орган е изчислил размера на таксата съгласно чл. 18 г от Наредбата, а съдът неправилно е отменил административния акт в тази му част, приемайки, че е извършено нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК в тази част жалбата срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, цитиран по-горе следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на Община Ботевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 415, 71 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение