Решение № 7700 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2010 г.

Решение № 7700 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14308/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодора Янкова Колева, от гр. Хасково против решение № 374/01.10.2010 г. по адм. дело № 368/2010 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 374/01.10.2010 г. по адм. дело № 368/2010 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Теодора Янкова Колева срещу решение № Ж - 43 - 1/27.05.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 41/19.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актовете на органите на НОИ са издадени в рамките на тяхната компетентност, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че Теодора Янкова Колева е записала детето си Мирослав Николаев Колев в детско заведение ОДЗ № 20 "Весели очички" - гр. Хасково. Детето е посещавало заведението за периода 14.09.2009 г. - 25.01.2010 г. Със заявление - декларация вх. № 26-261-02-00010250 от 23.12.2008 г. жалбоподателката е поискала от ТП на НОИ - Хасково изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, като е декларирала, че детето и Мирослав Николаев Колев не е настанен в детско заведение. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 1 049,14 лева. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е посещавало детското заведение. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правопрекратяващ юридически факт. Следователно, щом като детето Мирослав Николаев Колев е настанено в детско заведение (ОДЗ № 20 "Весели очички" - гр. Хасково), правото на майката Теодора Янкова Колева да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. Правилно са ценени като несъществени допуснатите от административния орган пропуски при образуване на административното производство, санирани в хода на същото. Критерий за същественост на нарушението на административнопроизводствените правила е онази вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него субективно право (респ. задължение). По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение