Решение № 14696 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2013 г.

Решение № 14696 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3917/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мидалидаре естейт" ЕООД, представено от адв. Милушев, срещу решение № 205/25.01.2013 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 2251 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241200679/23.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив в частта относно извършената корекция в размера на начисления ДДС за д. п. м. 07.2011 г. със сумата 105 553.96 лева, представляваща размера на данъка по издадено от "Мидалидаре естейт" ЕООД КИ № 202/26.07.2011 г. Описателно се сочат трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправят се упреци към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата и обхвата на проверката за законосъобразност на РА. Като необосновани се определят изводите за отсъствие на предпоставките за издаване на КИ. Подържа се, че с корекцията и предвид извършената междувременно повторна продажба на върнатите от получатели по КИ стоки се постига двукратно начисляване на ДДС. Заявява се приложимостта на разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. След края на откритото съдебно заседание на 22.10.2013 г., в което са приключили устните състезания, са постъпили писмени бележки от повереника на касатора. Възможност за представяне на такива не е предоставена по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради което доводите в писмените бележки не следва да бъдат обсъждани. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионния акт е извършената корекция в размера на начисления ДДС за д. п. м. 07.2011 г. със сумата 105 553.96 лева, представляваща размера на данъка по издадено от "Мидалидаре естейт" ЕООД КИ № 202/26.07.2011 г. В резултат на корекцията декларираният данък за възстановяване е намален от 113 072.91 лева на 7 518.95 лева. Според органите по приходите в КИ посочено, че е съставено във връзка с фактура № 102/15.03.2011 г., издадена на "Агрокоп 1916" ЕООД, но предмет на фактурата са различни видове вино в количество и на стойност значително по-ниски от тези по известието. Данъчната основа на доставката по фактурата е 27 562.50 лева, а начисленият ДДС 5 512.50 лева. Прието е, че КИ не притежава съдържанието по чл. 115, ал. 4 от ЗДДС и не са доказани предпоставките по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС за издаването му. Изключена е относимостта към предпоставките за издаване на известието на прекратяването на дейността по продажба на вино и закриването на склада от получателя по облагаемата доставка "Агрокоп 1916" ЕООД. АС Пловдив е извършил проверка за законосъобразност на РА в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Фактическите установявания на съда не се различават от тези на органите по приходите. Не се спори, че "Мидалидаре естейт" ЕООД и "Агрокоп 1916" ЕООД са сключили договор за дистрибуция на вино от 20.07.2010 г. Касаторът е продал стоки на Агрокоп по 26 фактури. По обясненията на управителя на Мидалидаре прекратяването на дейността на Агрокоп и затварянето на склада е наложило изтеглянето на непродадената стока и транспортирането й в база на "Транскапитал" ЕООД. Асортиментът на продадените и върнати стоки е тъждествен, но е различно количеството им. Съдът е отрекъл съществуването на основанията за издаване на КИ по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Формулирал е предпоставките за издаване на известието и е дисквалифицирал като такава предпоставка прекратяването на дейността на получателя. Обсъдил е хипотезите на разваляне на договора по чл. 87 и чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД и е посочил неустановеността на никоя от тях. Връщането на продаденото е асоциирано с търговската продажба с уговорка за обратно изкупуване и са припознати признаците на нова доставка - от Агрокоп към Мидалидаре. АСП е изключил основателността на довода за приложимост на реда за корекция на грешки в декларирането по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Решението е правилно. Със справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и в съответствие с чл. 88, ал. 4 от ЗДДС касаторът е определил сам резултата за д. п. м. 07.2011 г. като данък за възстановяване. Несъгласието на приходната администрация с размера на данъка за възстановяване е заради отказа да зачете последиците за целите на данъчното облагане на КИ № 202/26.07.2011 г. Доколкото с издаването на КИ се редуцира размера на задължението за съответния данъчен период на неговия издател, то по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК нему е тежестта да установи предпоставките за издаването му и надлежното изпълнение на задължението за издаване на известието. При действието на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС известието се издава към конкретна фактура. Известието е кредитно при намаляване на данъчната основа или разваляне на доставките - чл. 115, ал. 3 от ЗДДС /използването на множествено число на понятието доставка в чл. 115, ал. 3 от ЗДДС е аргумент против извода в първоинстанционното решение за недопустимост на издаването на едно КИ към повече фактури/. Необходимото съдържание на известието включва освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС номер и дата на фактурата, към която се издава и основание за издаването му. При липсата на посочено основание за издаване на КИ проверката на предпоставките по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС е невъзможна. Затова и е неоснователен упрекът на касационния жалбоподател към дейността на съда по преценка на доказателствата. Всъщност тази дейност е максимално разширена с изследване на прекратяването на дейността на получателя като предпоставка на КИ и установявания за връщането на продадените стоки. Основателно е отречена релевантността на тези два факта за изменението на данъчната основа и дължимото заради това издаване на известие. Прекратяването на дейността на една от страните по облигацията и то след погасяването на задължението по договора чрез изпълнение е неотносимо към института на разваляне на договора, респ. на доставките, доколкото доставката е в изпълнение на договора. Без значение за спора е и връщането на стоките, освен при редхибиторния иск по чл. 195 и сл. от ЗЗД, но не се твърди връщането като елемент от фактическия състав по защита на купувача при продажба на вещ с недостатъци. Задължението на издаване на КИ, освен че не е възникнало, е и ненадлежно изпълнено. Очевидно е несъответствието на данъчната основа и ДДС по известието, посочени със знак минус и фактура № 102/15.03.2011 г., към която е издадено известието. Изследването на привръзка с непосочени в КИ фактури е недължимо. Непълното или грешно посочване на фактурата в КИ е отстранимо по реда на чл. 116 от ЗДДС. Обратно на тезата на касатора липсва грешно отразяване на документ в отчетните регистри от значение за данъчния резултат за периода, което да следва да се преодолее от приходната администрация с корекцията по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение