Решение № 12361 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2011 г.

Решение № 12361 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4055/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Вълчева Русева от гр. Каспичан, подадена от нея като настойник на нейния син Валентин Стефанов Петров, срещу решение № 10 от 07.02.2011 г. по адм. дело № 491/2010 г. на Административен съд - гр. Шумен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че със заповед № К-838 от 13.10.2010 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Нови Пазар е отказал да отпусне исканата от поставения под пълно запрещение Валентин Стефанов Петров целева помощ за отопление с мотиви, че лицето е прехвърлило имот през последните 5 години и не отговаря на условието на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С решение № 94 ВВ/0008 от 12.11.2010 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Шумен е отхвърлил жалбата на Валентин Стефанов Петров срещу този отказ. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Шумен е приел за законосъобразен изводът на директора на ДСП, че по отношение на Валентин Стефанов Петров е налице отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП (нормативна пречка за възникване на право) за получаване на целева помощ за отопление и е отхвърлил жалбата на неговата майка и настойник Пенка Вълчева Русева срещу заповед № К-838 от 13.10.2010 г. С касационната жалба е направено оплакването: "Синът ми е включен като наследник на нива от 3,700 дка (три декара и 7 ара). Наследниците са четирима и той от (припадащата се) 1/4 взема половината, а другата половина е на сестра му, което ще рече, че взема 1/8 от 3,700 дка, т. е. около 50 лева през 2006 г. Горивото се дава за 2010/2011 г. на социално бедни. Пет години са минали. По 80 стотинки на месец се падат за тези 60 месеца." Касационната жалба е неоснователна. Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП (чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление), а според чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Не се спори между страните, че касационният жалбоподател Валентин Стефанов Петров на 18.12.2006 г. е прехвърлил срещу заплащане идеални части от съсобствен недвижим имот (нива от 3.764 дка). Срокът по чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП обхваща и 2010 г., поради което директорът на ДСП законосъобразно се е позовал на тази разпоредба при издаването на оспорената заповед на 13.10.2010 г. Правилото на чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП е императивно, приложимо е и в случаите на прехвърляне срещу заплащане на идеални части от недвижим имот и не придава правно значение на размера на получената от продавача сума за припадащата му се част от прехвърления срещу заплащане недвижим имот. Само законодателят може да промени това правило като го съобрази със случаите, при които лице с повече от 70 % трайно намалена работоспособност е принудено да продава свои имоти или части от тях, защото няма достатъчно средства за издръжка и не е в състояние да използва тези имоти или части от тях като източник на доходи. Върховният административен съд може да обсъди законосъобразността на тази подзаконова разпоредба само при нейното оспорване по реда на чл. 185 и сл. АПК, но не и инцидентно при оспорване на индивидуален административен акт, в който тя е посочена като основание за неговото издаване. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,