Решение № 4135 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 513/2011 г.

Решение № 4135 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 513/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от процесуален представител, против решение № 14893/07.12.2010 г. на Върховен административен съд, трето отделение по адм. дело № 4079/2010 г., с което по жалба на Анатолий Илиев Георгиев е отменен мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да бъде назначен на служба в МВР съгласно § 64 от ПЗР на ЗМВР. Счита решението на тричленния състав за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че извода на съда за приложението на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР е неправилен, необоснован и в противоречие с материално правната норма. По подробно развити доводи и съображения моли съдебното решение да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК постановено решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявената жалба и се присъдят разноски за всички инстанции. От ответника - Анатолий Илиев Георгиев, чрез надлежно упълномощен процесуален представител са постъпили писмени бележки, в които се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява се становище, че решаващият извод на съда за незаконосъобразност на отказа е правилен, поради което и обжалваното решение е правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен юрисконсулт - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14893/07.12.2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, трето отделение е отменил по жалбата на Анатолий Илиев Георгиев от гр. Търговище мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да бъде назначен на лружба в МВР без провеждане на конкурс съгласно § 64 от ПЗР на ЗМВР, въз основа на подадено заявление по образеца от 11.12.2010 г. Решаващият съдебният състав е приел в решението си, че обжалвайки в срок мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи по молбата от 11.12.2010 г., жалбоподателят е предявил допустима за разглеждане по същество жалба, като се е позовал на повелителната разпоредба на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 93/2009 г./ от която произтича и задължението на органа по назначаването да се произнесе по исканията за уволнените служители на бившето Министерство на извънредните ситуации. Разглеждайки я по същество е отменил мълчаливият отказ и върнал делото като преписка на министъра на вътрешните работи със задължителни указания по тълкуването на закона, като на основание чл. 174 АПК е дал двумесечен срок за произнасяне. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия споделя изводите на тричленния състав относно характера на обжалвания административен акт, че формираният мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК представлява годен за съдебен контрол индивидуален административен акт и че жалбата срещу него е процесуално допустима. Правните изводи по съществото на спора също са обосновани и правилни. Съгласно § 64 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.), държавни служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), с което Министерството на извънредните ситуации се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗМВР. От така цитираната императивна норма следва, че административният орган дължи произнасяне по заявлението и в условията на обвързана компетентност следва да назначи лицето ако то отговаря на останалите изисквания на закона визирани в чл. 179, ал. 1 и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗМВР. В хипотезата на § 64 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР не намира приложение, защото възможността за определяне на други изисквания касае случаите при обявяване на конкурс, а жалбоподателят има правото по § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР да бъде назначен без провеждането на конкурс. Законът предвижда отказ за назначаване единствено ако държавният служител не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, т. е. ако не е български гражданин; ако е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК; или ако е привлечен като обвиняем или е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Неоснователен, по изложените по-горе съображения, е довода поддържан в касационната жалба, че приложението на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР е въпрос на преценка по целесъобразност на административния орган. Този довод не намира опора в закона. Като е достигнал до тези правни изводи тричленният състав е постановил решение което е в съответствие с материалноправните и процесуалноправни норми на ЗМВР и АПК и решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,