Решение № 8389 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2015 г.

Решение № 8389 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. П., с посочен съдебен адрес в гр. С., подадена чрез адв., д. ю. н. И. В. И., против решение № 3805 от 1.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11117/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е подходил формално при преценката на документите, въз основа на които е установена принадлежност на М. П. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Представените в преписката документи не отговарят на реда за съставянето и класирането им и изискването за съдържанието им съгласно Инструкция за оперативен отчет на Държавна сигурност № I-20/20.01.1978 г. Възразява, че в Регистрационната бланка и в Картон образец 1 датата на раждане на М. П. е записана 30.05.1965 г., а тя е 30.03.1965 г., което не установява идентичност на лицата. Позовава се на решение на КС по к. д. № 14/97 г. и твърди, че за да бъде определено едно лице като "сътрудник" на ДС следва да се установи съзнателно доставяне на информация на органите на бившата Държавна сигурност. Съдът превратно е тълкувал свидетелските показания на св. С., че след всяка среща с оперативно интересно лице е изготвян рапорт, от което не може да се приеме, че процедурата по изготвяне на документи е спазена. Сочи, че в решението на Комисията и в Протокол № 109 от заседание на 22.10.2014 г. липсват мотиви относно направения извод за принадлежност на лицето. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде решен спора по същество. Претендира разноски по делото. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М.. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Съдът правилно е преценил характера на развилото се пред него производство. Позовава се на писмен отговор на касационната жалба, подписан от зам. председателя на Комисията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че доказателствата не установяват принадлежност към органите на ДС. П. отношение на рождената дата съдът правилно е приел, че се касае до техническа грешка. В останалите документи в работното досие рожденната дата е изписана правилно. Обжалваното решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано е по жалба на М. А. П. от гр. С. срещу Решение № 2-418 от 22.10.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е обявена неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на М. П. и е признал за недоказано извършеното оспорване на документи, посочени в молба, представена в съдебно заседание на 2.04.2015 г. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че представените документи безспорно установяват обстоятелството, че жалбоподателят Петев се явява секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, където изрично е посочено, че "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Посочил е, че решението на Комисията, съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона, и не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при гласуването. В заседанието при приемане на решението по същество за обявяване принадлежността на жалбоподателя са гласували именно осем члена, колкото са били и присъстващите на заседанието. Съдът е констатирал, че в картон обр. 1 е вписана рождена дата на П. 30.05.1965 г., вместо действителната дата на раждане - 30.03.1965 г., но е приел, че в случая се касае за техническа грешка. Относно дейността на жалбоподателя се е позовал на показанията на свидетеля С., че оперативните работници са били обучени да извеждат информация от всеки разговор. По делото са налице множество рапорти, като част от работното досие на П., в които са цитирани данните събрани от устни съобщение на П.. Съдът е посочил, че самият жалбоподател е признал за срещи с оперативни работници, което сочи за неговата връзка с органите на ДС. Н. оспорване на документи, посочени в молбата представена в съдебното заседание на 2.04.2015 г., за което е открито производство по оспорване в заседанието на 21.05.2015 г., съдът преценил като недоказано, тъй като от разпита на свидетеля и наличните по делото други документи, не се установява, че същите са с невярно съдържание. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна е установено, че с Решение № 2-418 от 22.10.2014 г. на Комисията е установена и обявена принадлежността на М. А. П. към органите на Държавна сигурност. Документите, въз основа на които е обявена принадлежността са: документи от ръководилия го щатен служител, съдържащите се в лично и работно дело IА-573,както и картон обр. 1. Няма данни за снемане от действащ оперативен отчет. От документите е видно, че М. П., роден на 30.03.1965 г. в гр. Ш., е вербуван от о. р. К. М. като доверено лице, а впоследствие и като агент на 15.03.1991 г., регистриран на 10.04.1991 г. с псевдоним "Славов", като е осъществявал сътрудничество в ДС, ВКР. Решението на Комисията за проверка по отношение на М. А. П. е взето на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Проверката е извършена за заеманата от него публична длъжност- ректор на Военна академия "Г. С. Р.". В писмо до Председателя на Комисията, рег. № 3875/3.07.2014 г. на Военна академия "Г. С. Р.", е посочено, че началникът на Военна академия М. П. има чин "контраадмирал". Това звание е висше офицерско звание във Военноморските сили, съгласно чл. 138, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б.. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от този закон е уредено, че началниците и заместник - началниците на военните академии и висшите военни училища са военнослужещи, които се назначават и освобождават при условията и по реда на този закон. В чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са уредени публичните длъжности, заемани от военнослужещи и те са следните: началникът и заместник - началниците на отбраната, командващият, заместник - командващият и началникът на щаба на Съвместното командване на силите, командирите, заместник - командирите и началниците на щабовете на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили и на Военноморските сили. С оглед на тази разпоредба следва да се приеме, че по отношение на военнослужещите, изчерпателно са уредени случаите, при които се извършва проверка за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Водещото правоотношение на М. П. е като военнослужещ и в това си качество той не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В обжалваното решение на Комисията липсват мотиви, от които да е видно дали Комисията е преценила тези данни относно личността на касационния жалбоподател. Касационната инстанция намира, че след като в качеството му на военнослужещ М. А. П. не попада сред лицата, заемащи публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които се прави проверка за принадлежност към органите по чл. 1, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, по отношение на него не може да бъде извършвана проверка и по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съдът не е приложил правилно материалния закон и решението му следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и касационната инстанция дължи произнасяне по същество. По изложените по-горе съображения, обжалваното Решение № 2-418 от 22.10.2014 г. на Комисията, постановено по отношение на М. А. П. следва да бъде отменено. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 4015 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,