Решение № 100 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2024 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от М. И. Б. искане за отмяна на влязлото в сила Решение 2183 от 03.07.2024 г. по адм. дело 386/2024 г. на Административен съд Благоевград, на основание чл. 239, т. 5 АПК. В искането, чрез пълномощника си, излага доводи, че съдът вследствие на нарушение на съдопроизводствените правила е ограничил правото му на защита в процеса, поради което иска да се отмени влязлото в сила решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по искането за отмяна директорът на Областна дирекция на МВР Благоевград, чрез процесуалния си представител, представя писмено възражение, в което поддържа, че не е налице соченото основание за отмяна и искането следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила Решение 2183 от 03.07.2024 г. по адм. дело 386/2024 г. на АС Благоевград, чиято отмяна се иска, съдът е отхвърлил жалбата на М. И. Б. против заповед 244з-635/19.02.2024 г. на директора на ОДМВР Благоевград, с която на искателя е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от една година, в качеството му на младши инспектор в група Охранителна полиция при РУ Разлог. В искането за отмяна М. Б. поддържа, че вследствие на нарушаване на процесуалните правила е лишен от възможност да участва в делото. В подкрепа на това оплакване сочи, че в решението си съдът е приел, че от представените доказателства по несъмнен начин е установено, че е извършил дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи неспазване на правилата за поведение на държавните служители в МВР по чл. 13, б. м вр. чл. 67 от ЕКПДСМВР, след като е отхвърлил всички направени от него доказателствени искания в хода на съдебното производство. Сочи, че съдът му е указал с определение 1137 от 10.04.2024 г. по делото, че носи тежестта да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици, но с определение в открито съдебно заседание на 12.06.2024 г. е оставил без уважение всички доказателствени искания за разпит на свидетели и не е допуснал събирането на други доказателства по делото, извън събраните от дисциплинарнонаказващия орган в дисциплинарното производство. Поради това счита, че съдът едностранно и само въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарната проверка, е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед. По тази начин съдът го е лишил от възможността да упражни правото си на защита, което съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. При разглеждане на спора за законосъобразност на обжалваната от искателя заповед за налагане на дисциплинарно наказание, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които могат да се подведат под някоя от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК. Жалбоподателят е редовно призоваван и уведомяван за проведените съдебни заседания, както и за постановените съдебни актове, които засягат процесуалните му права. Видно от данните по делото е, че е участвал в съдебното производство и е бил надлежно представляван от упълномощения от него защитник. Обстоятелството, че съдът не е уважил доказателствените му искания не означава, че е лишен от възможност на участва в съдебното производство по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. По отношение на надлежното представителство няма наведени оплаквания в искането за отмяна, както и индиции за нарушения в тази насока. Поради това не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение. Изложените доводи в искането за отмяна са релевантни към касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила и биха могли да бъдат обсъждани в рамките на касационна проверка по правилността на съдебния акт, но не и в извънинстанционното производство за отмяна по чл. 237 и сл. АПК. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: