Решение № 103 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 811/2014 г.

Решение № 103 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 811/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Н. П. Н. и С. П. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 09.10.2013 г. по гр. д. № 195/2010 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение от 20.05.2013 г. по гр. д. № 194/2010 г. на Районен съд - Монтана. С последното е отхвърлен искът им с правно основание чл. 39, вр. чл. 21 ЗЖСК. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. В молба-уточнение от 14.03.2014 г. твърдят, че атакуваното решение противоречи на влезли в сила решения по гр. д. 185/1995 г. на Районен съд-Монтана, по гр. д. № 620/1997 г. на Районен съд - Монтана и по гр. д. № 354/2008 г. на Окръжен съд-Монтана. Сочи се, че са налице влезли в сила решения между същите страни и на същото основание, които са противоположни. Ответникът по молбата ЖСК "Я. -3", [населено място], оспорва същата като недопустима и като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. С атакуваното решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 39 ЗЖСК, предявен от Н. П. Н. и С. П. Н. срещу ЖСК "Я. -3" за отмяна решение на ОС на ЖСК от 08.04.2010 г., с което Н. Н. и С. Н. са изключени като член-кооператори, поради неизпълнение на задълженията им към кооперацията и създаване пречки за постигане на целите и. С писмо от 21.04.2014 г. са изискани гр. д. № 185/1995 г. и № 620/1997 г. на РС -Монтана, но от районния съд са изпратени само запазените документи, тъй като делата са унищожени поради изтичане срока за съхранението им. От приложените документи се установява, че с решение от 20.01.1998 г. по гр. д. № 185/1995 г. на РС-Монтана е отменено протоколно решение от 18.01.1995 г. на ОС на ЖСК за изключване на Н. С. П. като член-кооператор в ЖСК "Я. -3". Делото е било образувано по иск на синовете и, настоящи молители. С решение № 674/2000 г. по гр. д. № 286/1999 г. на ВКС, II г. о. е обезсилено по реда на надзора влязлото в сила решение на Монтанския районен съд от 20.01.1998 г. по гр. д. № 185/1995 г. и е прекратено производството по гр. д. № 286/1999 г. на ВКС. С определение № 99/2001 г. по гр. д. № 8/2001 г. на ВКС, 5чл. състав е оставена без разглеждане молбата на Н. С. П., С. П. Н. и Н. П. Н. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение № 674/2000 г. по гр. д. № 286/1999 г., ВКС, II г. о. С решение от 05.08.2004 г. по гр. д. № 620/1997 г. на Районен съд - Монтана е прогласено за нищожно протоколно решение № 37/08.05.1995 г. на ОС на ЖСК"Я. -3" в частта, с която на В. А. са преразпределени жилищен имот- апартамент № 4, вх. "Б", ет. 1, първоначално определени за наследници на П. П. /настоящите молители/, поради нарушение на чл. 30, т. 2 ЗЖСК. Това решение е оставено в сила с решение от 18.04.2006 г. по гр. д. № 422/2005 г. на ОС-Монтана. С влязло в сила решение от 04.06.2009 г. на ОС-Монтана по гр. д. № 354/2008 г. В. А. е осъдена на основание чл. 38а ЗЖСК да предаде владението на процесния апартамент на Н. Н. и С. Н. Не е налице основанието за отмяна на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Първото от посочените от молителите решения /по гр. д. № 185/1995 г./ е обезсилено по реда на надзора и не формира СПН. Освен това касае протоколно решение от 18.01.1995 г. на ОС на ЖСК за изключване на Н. С. П. като член-кооператор в ЖСК "Я. -3" и е неотносимо към последващия протокол от 08.04.2010 г., с който Н. Н. и С. Н. са изключени като член -кооператори. Решенията по гр. д. № 620/1997 г. и по гр. д. № 354/2008 г. касаят преразпределянето на процесния имот за В. А. и спор по чл. 38а ЗЖСК между нея и настоящите молители в качеството им на член-кооператори, предхождащ изключването им от ЖСК с решение от 08.04.2010 г. Следователно не е налице влязло в сила решение, с което да е формирано пресъдено нещо между същите страни и за същия спор, противоречащо на последващо съдебно решение. Липсва пълно субективно и обективно тъждество по смисъла на чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като предметът на споровете по посочените дела e различeн и липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, установени по надлежния ред. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Останалите доводи в молбата имат характер на касационни оплаквания и касаят правилността на атакуваното решение. Инстанционният контрол върху решението е изчерпан и тези оплаквания не могат да бъдат разгледани в настоящото извънинстанционно производство. С оглед изхода на производството по отмяна на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.