Решение № 13218 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16452/2011 г.

Решение № 13218 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16452/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София срещу Решение № 5180 от 15.11.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 7220 по описа за 2011 г., с което е отменен акт за прихващане и възстановяване № 1122569/13.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1148/06.07.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София и административната преписка е върната на органа по приходите със задължителни указания. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяна на решението, включително в частта му за разноските с твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - Петър Димитров Павлов, представен от адв. Павлова, отрича основателността на жалбата жалбата. Иска присъждане на разноските пред касационната инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. За да отмени АПВ АССГ е приел, че извършеното с него прихващане е извършено в противоречие с материалния закон, доколкото публичното държавно вземане за глоба в размер 1000 лева по НП № 2300000001100/13.04.2007 г. на ИА "ГИТ" е погасено по давност е погасено преди вземането на жалбоподателя да бъде установено по основание и размер с АПВ № 1100597/04.02.2011 г. Относно погасяването по давност на вземането за глоба съдът се е позовал на решение № 4171/13.09.2011 г. по адм. д. № 2630/2011 г. по описа на АССГ. Решението е неправилно. Спорът е относно компенсируемостта на вземането на данъчния субект за лихви върху надвнесен данък по ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и надвнесен данък по ЗДДФЛ за 2008 г. в общ размер 991.70 лева със задължението му с публичното държавно вземане за глоба в размер 1000 лева по НП № 2300000001100/13.04.2007 г. на ИА "ГИТ" и в съответствие с това за правомерността на извършеното с оспорения пред АССГ АПВ прихващане. С чл. 128, ал. 1 от ДОПК е въведено ограничение относно кръга на вземанията подлежащи на прихващане и възстановяване по реда на кодекса - недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. В разглеждания казус вземането на данъчния субект е в приложното поле на компенсацията. Относно размера на вземането на Павлов и настъпването на неговата изискуемост преди издаването на оспорения АПВ не се спори. Спорно е настъпването на компенсируемостта съотнесено към момента на погасяването по давност на публичното вземане за глоба. Върховният административен съд не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че необходимата за прихващането определеност на вземането е възникнала най-рано с АПВ № 1100597/04.02.2011 г., към който препраща обжалвания АПВ, тъй като последният е отменен с решение № 607/11.04.2011 г. на директора на ДОУИ гр. София. Източникът на вземането предполага тази определеност да е настъпила към момента на изтичане на период на изчисляване на лихвата за надвнесения данък, т. е към 01.01.2007 г. Относно надвнасянето на данъка по ЗДДФЛ за 2008 г. основанието и размера на вземането са известни към момента на извършване на плащането. Касаторът превратно възпроизвежда решението на АССГ за обосноваване на защитната си теза. Инстанцията по същество не е обективирала теза за установяване с АПВ на данъчни задължения, поради което доводите за противоречие на такава теза с разпоредбата на чл. 110, ал. 3, изр. 4 /всъщност е изр. 3/ от ДОПК е неотносим. В пределите на проверката, обаче, са установими факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Правомощието на органа по приходите по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК да възложи извършване на проверка в производството за прихващане и възстановяване определя като възможен неин предмет установяване на фактите и обстоятелствата относно основанието и размера на вземането на данъчния субект. Този извод се налага и от наличието на отделна уредба относно прихващането на установени с влязъл в сила административен или съдебен акт вземания на задълженото лице по чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Правилно, бидейки обвързан от чл. 297 от ГПК, АССГ е зачел силата на пресъдено нещо на решение № 4171/13.09.2011 г. по адм. д. № 2630/2011 г. по описа на АССГ и е съобразил изводите си с тези по другия съдебен акт относно погасяването по давност на публичното вземане на 14.11.2010 г., т. е преди настъпването на ликвидността на вземането на Павлов. Тези изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Наказателното постановление, с което е санкциониран Павлов е влязло в сила на 21.03.2008 г., а изпълнително дело № 11162/2008 г. е образувано на 06.11.2008 г., от която дата е и последното изпълнително действие предприето срещу длъжника - изпращането на съобщение за доброволно изпълнение. След това изпълнително действие е изтекъл срок равен на този по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН без да са осъществени юридически факти прекъсващи давността от категорията на тези по чл. 82, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН. Затова не се поставя въпроса за абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, чието прилагане е изключено при действието на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН с образуването на изпълнително производство. Всъщност към момента на настъпване на ликвидността на вземането на Павлов не е изтекла "новата давност" по терминологията на чл. 82, ал. 2, изр. 2 от ЗАНН. Щом са били компенсируеми насрещните вземания извършеното с оспорения пред АССГ АПВ прихващане е в съответствие с материалния закон и отмяната на разпореждащият го акт е неправилно. Забавеното упражняване от ответника по касация на правото на възстановяване не е правно укоримо, тъй като производството може да се инициира и ex officio. Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорения пред АССГ акт за прихващане и възстановяване. При този изход на спора на касатора се следват разноски в размер 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение