Решение № 14123 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14435/2015 г.

Решение № 14123 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14435/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Г. Д. от гр. Г., подадена от адв. Банкова против решение № 77/27.10.2015 г., постановено по адм. д. № 24/2015 г. по описа на Административен съд - Г. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на О. Г., в писмено възражение по жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. О. П. П. и М. Н. не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като подробно мотивирано, обосновано и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение - определение № 4335/6.04.2017 г. по адм. д. № 12790/2016 г. на петчленен състав на ВАС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 2970/30.12.2014 г. на кмета на О. Г., с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ в служебна разработка е одобрен ПУП - ПРЗ за ЧИ на ЗРП за част от кв. 32 по плана на с. Д., О. Г., като за ПИ 49а се образува самостоятелен УПИ V-49а; ПИ 49 се присъединява към УПИ IV-50 и става УПИ IV-49,50; регулационните линии на новообразуваните УПИ се поставят в съответствие с имотните граници; уличната регулационна линия на улица с о. т. 41-42 частично пред лицата на УПИ V-49а и УПИ IV-49,50 се поставя в съответствие с имотните граници на ПИ 49а и ПИ 50. С процесния ПУП за УПИ V-49а и УПИ IV-49,50 се установява устройствена зона Жм със следните показатели: максимална плътност на застрояване - 60%, максимална интензивност на застрояване - Кинт 1.2, минимална озеленена площ - 40%, характер на застрояването - ниско /до 10 м./, начин на застрояване - свободно, като са определени ограничителни линии на основното застрояване и е отразена съществуващата жилищна сграда в УПИ IV-49,50 в режим на запазване. Решението е мотивирано със спазена процедура по изменение на действащия ПУП от 1966 г. и наличие на фактически основания за издаване на заповедта, изложени в съпътстващи издаването й документи, приложени по административната преписка. Възражението за нищожност на оспорената заповед в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК е възприето за неоснователно, тъй като не е налице противоречие с влязлото в сила съдебно решение № 38/30.05.2014 г. по адм. дело № 30/2014 г. на Административен съд - Г., с което е отменена предходна заповед № 203/10.02.2014 г. на кмета на О. Г. за одобряване на ПУП - ПРЗ за ЧИ на ЗРП за част от кв. 32 по плана на с. Д., община Г. Прието е, че процесната заповед не е издадена, след връщане на преписката за ново произнасяне, а е постановена в нова процедура, инициирана служебно и разработката не е с идентичен с отменената обхват. Възражението за допуснато нарушение на чл. 129, ал. 5 ЗУТ също е прието за неоснователно, тъй като дори и да е налице не съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, а освен това, видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, оспорващата е била надлежно уведомена за одобряването на процесния ПУП по реда на чл. 129, ал. 2, изр. последно от ЗУТ. Изложени са подробни мотиви и по възражението за неспазване изискванията на чл. 16 ЗУТ, като е прието, че тази норма е неприложима, поради обстоятелството, че новоурегулираните имота /49 и 49а/ са с променено предназначение, а не са извън обхвата на плана от 1966 г. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Позоваването на касаторката на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с ТР № 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС, допуснато при издаване на процесната заповед и игнорирано от административният съд е неоснователно. Оспорената заповед № 2970/30.12.2014 г. на кмета на О. Г. е с посочено правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и постановена в служебно инициирано производство по изменение на действащия ЗРП, одобрен през 1966 г., като в становището на главния архитект на О. Г. изрично е визирано, че "при сегашните обществено-икономически условия е нецелесъобразно отчуждаване на имоти за озеленяване в селата". Отчетен е и факта, че действаящия плен е от 1966 г., като от този момент до настоящия е променена неколкократно нормативната уредба по устройствено планиране, а собствеността върху ПИ 49а е придобита от П. П. през 1994 г. Освен това ОЕСУТ /протокол № 32/28.10.2014 г./ е отчел и приложимостта на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, с оглед промяна предназначението на отредения за озеленяване терен, част от който се урегулира с процесната разработка. Следователно е налице изрична обосновна за приложимостта на общия ред по чл. 134, ал. 1, т. 1, към който ред за изменението на ПУП /ПРЗ/ препраща специалната норма на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ, като в производството е безспорен факта, че с. Д. е с "население до 10 000 жители". Безспорно е и обстоятелството, че в срока по чл. 208 ЗУТ не е започнала процедура по отчуждаване на предвидените за озеленяване процесни имоти с плана от 1966 г. От изложеното следва, че изводът на административния съд за обоснованост на процесната заповед от фактическа и правна страна за настъпила промяна в обществено-икономическите условия по т. 1, ал. 1, чл. 134 ЗУТ е правилен. Неоснователен е и доводът за постановяване на процесната заповед в противоречие със влазло в сила съдебно решение /решение № 38 от 30.05.2014 г. по адм. дело № 30/2014 г. на Административен съд - Г./, тъй като не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК . Процесната разработка е нова, а не е одобрена след връщане на преписката със задължителни указания, като е образувана служебно и за различен обхват от предходната, одобрена с отменената заповед № 203 от 10.02.2014 г. на кмета на О. Г. Останалите доводи по касационната жалба са по същество, разгледани от първоинстанционния съд и дори и да са налице не водят до незаконосъобразност на заповедта, тъй като не сочат на нарушения от категорията на "съществени" такива на процедурата. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение