Решение № 458 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6423/2007 г.

Решение № 458 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6423/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. - С. срещу въззивното решение на Апелативен съд - София, по гр. д. № 819/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Х. Т. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ответника иск по чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЗД - за връщане на сумата от 40 000 лв., получена от последния на неосъществено основание. Прието е, че не се установява предаването на сумата от ищцата на ответника; с приложената по делото декларация той се е задължил за изплащането й, но не е установен характерът на това задължение и че то се предхожда от и е свързано с получаване на посочената сума. Задължението е поето и под условие - сумата да се плати в момента на приключване на съдебните дела с данъчните органи и деблокиране имотите на "Ф" АД, което не се е сбъднало към постановяване на решението. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Паричната искова претенция е предявена първо на договорно, а после изменена на извън договорно (неоснователно обогатяване) основание. Ищцата твърди, че предала на ответника исковата сума във връзка с намерението им да осъществяват бъдеща съвместна дейност чрез общо търговско дружество. Намерението не се осъществило и с представената декларация ответникът се задължил да й изплати получената от нея сума. Ответникът не отрича общото за страните намерение за бъдеща съвместна търговска дейност, но твърди, че не е получил процесната сума от ищцата - уговорили се тя да внесе и неговия дял при стартирането на дейността, а той да й го изплати по-късно. Намерението за съвместна търговска дейност не се осъществило, съответно - не се установява ищцата да е сторила разходи във връзка с дейността за сметка на ответника, заплащането на които той да й дължи. С приложената по делото декларация, без дата, но безспорно издадена през 2000-01 г. ответникът декларира, че след приключване на съдебните дела с данъчните органи и деблокиране имотите на "Ф" АД ще изплати на ищцата сумата 40 000 лв. От текста на разписката не се установява безсъмнено тази сума да му е предадена от ищцата. Св. Д., която съхранявала декларацията, сочи, че ищцата дала на ответника пари в нейно присъствие. Не е посочила размер на сумата, който да съвпада с този на писмено поетото от ответника задължение, нито е присъствала на съставянето и подписването на декларацията. Получила я за съхранение " няколко май месеца" след предаването на парите, с което я свързва. При тези данни не се установява с категоричност получаването на процесната сума от ответника - ищцата да му я е дала във връзка с бъдещата съвместна дейност (показанията на св. Д са непълни относно размера на предадената парична сума, причината за предаването й и за съставянето на декларацията) или да я е инвестирала в дейността, за сметка на ответника. Затова претенцията за връщане на сумата, като дължима на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е недоказана и неоснователна, както е приел и въззивният съд. Наред с това, задължението за плащане е поето условно - сумата е дължима след приключване на данъчни дела и деблокиране на имотите на "Ф" АД, като видно от приложените удостоверения, към устните състезания по делото условието не се е сбъднало. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.