Решение № 2969 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2018 г.

Решение № 2969 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, чрез пълномощник – юрисконсулт Атанасов, срещу решение № 111/04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 101/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменена Заповед № ЗСП/Д-Я/299 от 08.02.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол за разликата между отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП от 150 лв. до петкратния размер на гарантирания минимален доход, по подаденото заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/299 от 23.01.2018 г. от Р. Петров до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол. Преписката е изпратена на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/299 от 23.01.2018 г. от Р. Петров, за разликата между отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП от 150 лв. до петкратния размер на гарантирания минимален доход при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът – Р. Петров, чрез процесуален представител адв. Москов, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № ЗСП/Д-Я/299 от 08.02.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, потвърдена по административен ред с Решение № 28-РД04-0218 от 27.03.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол, с която на Р. Петров е отпусната еднократна помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП в размер на 150 лв., считано от 01.01.2018 г. по подадено от него заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/299 от 23.01.2018 г., за частта над отпуснатата сума до петкратния размер на ГМД, определен с ПМС № 30 от 19.12.2017 г. на 75 лв. за календарен месец, считано от 01.01.2018 г. Жалбоподателят претендира право за получаването на разликата между отпусната помощ от 150 лв. до петкратния размер на гарантирания минимален доход по чл. 16, ал. 2 от ППЗСП. Първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (липса на мотиви като фактически основания), при неизясняване на относимите факти и обстоятелства към преценката за размера на отпуснатата помощ, съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК. Изложени са доводи, съобразно които съдържащите се в преписката доказателства не са подложени на обсъждане и анализ, който да обоснове отпускане на помощ в двукратния размер на ГМД (150 лв) и съответно отказ за горницата до допустимия петкратен размер на ГМД (375). Първоинстанционният съд извежда, че в конкретния случай социалният доклад не е обсъден. В административния акт не е посочено за какъв вид инцидентно възникнала жизненоважна потребност се отпуска помощта и по какви съображения е определен размер от 150 лв. Обоснован е извод досежно липсата на мотиви, обуславящи преценката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол относно предоставяне на 150 лв. еднократна помощ, за какъв вид нужда и за покриване на какъв разход, съответно защо не е налице основание за отпускане на помощна в максимално предвидения от закона размер от 375 лв. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, съгласно която лицата и семействата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. В разглеждания случай няма спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Спорът е относно размера на помощта, в частта за разликата над отпуснатата сума от 150 лв. до претендирания петкратен размер на гарантирания минимален доход по чл. 16, ал. 2 от ППЗСП – 375 лв., квалифициран от първоинстанционния съд като отказ в тази му част. Според чл. 13, ал. 3 от ЗСП отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Мотивите на административния акт са изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване (арг. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). В случая оспорената заповед не съдържа изчерпателно посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Постановена е при непълнота на събраните доказателства и неизяснени обстоятелства и факти относно характера на инцидентно възникналата нужда на лицето и начина за формиране на определения размер. Социалният работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на еднократна помощ, т. е. преценката за правото на целева социална помощ се прави въз основа на данните в социалния доклад. По силата чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и размер, както и препоръка за насочване към ползване на социални услуги, ако това е необходимо. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност административният орган е длъжен да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. Неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото възпрепятства съдебния контрол върху правилното упражняване на представените властнически правомощия. Процесният административен акт е издаден и в противоречие с целта на ЗСП - за осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Изпълнението на тази цел при постановяването на актове по ЗСП изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане. В същия смисъл е и практика на Върховния административен съд (Решение № 6574 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2013 г., VI о., Решение № 15124 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2013 г., VI о., Решение № 11585 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2649/2015 г., VI о., Решение № 14502 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12681/2017 г., VI о.). Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение