Решение № 10458 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Контрол по строителството и главен специалист в отдел Контрол по строителството при район Панчарево - Столична община. Оспорва се Решение 2495/15.04.2024 г., постановено по административно дело 11944/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласена нищожността на Предписание 3ГР94-3682/ 01.09.2023г., издадено от посочените длъжностни лица. В касационната жалба, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Димитрова са изложени съображения за недопустимост, алтернативно неправилност на съдебното решение, поради което се иска да бъде обезсилено или отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Й. Ц. К., редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа становище, според което първоинстанционният съд неправилно е приел оспореното предписание за индивидуален административен акт. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съобразявайки събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият съдебен състав, счита, че оспореното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима жалба. Предмет на съдебен контрол е Предписание 3ГР94-3682/ 01.09.2023г., издадено от началник отдел Контрол по строителството и главен специалист Контрол по строителството при район Панчарево - Столична община, с което на ползващите фургон, обособен за живеене в източната част на имот 68134.6722.1228, [населено място] е предписано да го освободят от обитаване и движимо имущество, тъй като обектът ще бъде премахнат от собствениците на имота. Решаващият съд е приел, че оспореното предписание представлява административен акт, подлежащ на оспорване, тъй като с него се вменява извършване на конкретни действия, които представляват задължения и засягат неблагоприятно правната сфера на адресата. За да обяви нищожността на предписанието съдебният състав е развил съображения за това, че е издадено на ненадлежно правно основание и при липса на материална компетентност на административния орган. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното предписание не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол както съгласно специалната норма на чл. 214 ЗУТ, която очертава кръга на актовете по ЗУТ, които са приети от законодателя като индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол, така и по общата разпоредба даваща легалното определение за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. Обективираното в предписанието волеизявление има характер на междинен акт в производството по чл. 57а ЗУТ, целящо да прикани ползващите фургон, обособен за живее да го освободят от обитаване и вещи. Крайният административен акт, подлежащ на съдебен контрол е заповед за премахване на преместваемия обект. В подкрепа на този извод са и приложените по делото доказателства, от които е видно, че предписанието е издадено по повод инициирано производство от собствениците на имота, върху който е разположен фургона по неговото премахване, каквото не се разпорежда с оспореното предписание, а тепърва предстои. В този смисъл е и Определение 10359/02.10.2024 г. постановено по адм. дело 8944/2024 г. по описа на Върховния административен съд, II о., което е със същите страни и сходен предмет. Съдът не е съобразил характера на оспореното волеизявление, поради което като е разгледал жалбата срещу него по същество е постановил недопустим съдебен акт, който основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилен, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,