Решение № 11014 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2011 г.

Решение № 11014 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - София против решение № 2800 от 9.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2934/2011 г. по описа на Административен съд - гр. София, I отделение, 10 състав. С обжалваното решение по жалба на "Гарант - България - 09" ООД е отменен РА № 231001847/30.09.2010 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение № 386/07.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП, в частта, в която се доначислява ДДС в размер на 1106,27 лв. по два броя фактури за данъчен период м. 02.2010 г., издадени на R. W. Shouten Industrial Services, Кралство Холандия. В касационната жалба се навеждат доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решение № 2800 от 9.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2934/2011 г. по описа на Административен съд - гр. София, I отделение, 10 състав и потвърждаване на процесния РА като правилен и законосъобразен. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Гарант - България - 09" ООД, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от пълномощника му. Иска се отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, указан в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 231001847/30.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 386/7.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" в ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Гарант - България - 09" ООД е доначислен ДДС в размер на 1106,27 лв. по два броя фактури за данъчен период м. 02.2010 г., издадени на R. W. Shouten Industrial Services. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е извършвало основно дейности по ремонт и поддръжка на пристанищни кранове, намиращи се на територията на Кралство Холандия. Констатирано е, че услугите по процесните две фактури са реално извършени и че същите физически са осъществени на територията на Кралство Холандия. В РА е прието, че щом холандското дружество не е имало регистрация по ДДС за процесния период, то същото се определя като данъчно незадължено лице, следователно са приложими разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, по силата на която спорните доставки са облагаеми със ставка 20 % в Република България, поради което е доначислен ДДС на ревизираното дружеството. Съдът е приел, че основният спорен момент между страните е относно обстоятелството дали получателят по процесните доставки през процесния период м. 02.2010 г. е данъчнозадължено лице или не е данъчнозадължено лице, съответно и приложимата правна разпоредба, а именно дали това ще бъде чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, в случай че лицето се определи като данъчнонезадължено лице или чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че лицето се определи като данъчнозадължено лице. Първоинстанционният административен съд е обусловил приложимостта на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗДДС доставката, по която получателят е платец на данъка по глава осма, не подлежи на облагане от доставчика. Административният съд е преценил като неправилни изводите на ревизиращите органи, които са приели еднакво съдържание на понятието данъчнозадължено лице, респективно данъчнонезадължено лице с понятието регистрирано по ДДС лице. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. АССГ възприема извода, че холандското дружество е данъчнозадължено лице въз основа на разпоредбите на чл. 9, § 1 от Директива 2006/112, както и съгласно чл. 4, § 1 от Шеста директива, вр. чл. 4, § 2 от същата. В съответствие с изложеното първоинстанционният административен съд е приел констатацията, че в процесния случай се обуславя приложимостта на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 12, ал. 2, вр. чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Основателно административният съд е разделил понятията данъчнозадължено лице по ЗДДС и регистрирано по ЗДДС лице. Практиката на СЕС показва, че изискването за данъчнозадълженото лице да декларира началото на своята дейност по членове 213 и 214 от Директива за ДДС, не е част от правото на приспадане, а е формално изискване с оглед осъществяването на контрол (т. 60 от решение на съда от 12 юли 2012 г. по дело С-284/11). Обосновано и правилно, въз основа на данните от процесните фактури, съдът е формирал извод, че получателят на доставките в Холандия извършва независима икономическа дейност, спрямо която е приложим механизмът на ДДС. Този извод се подкрепя и от фактурите, издадени от жалбоподателя към същия чуждестранен получател за предходни периоди на процесните. Освен това, към датата на издаване на фактурите, жалбоподателят е разполагал с идентификационния номер на холандския получател, поради което е имал пълното основание да счита, че последният има статут на данъчнозадължено лице. Приходният орган е следвало да обоснове констатацията си за липса на валиден ДДС номер на холандския получател за процесните периоди с данни от събрани доказателства в хода на ревизията. Това не е направено. В ревизионния акт тази констатация е обоснована с проверка в информационните масиви. В случай, че приходният орган е имал съмнение за редовността на вътреобщностните сделки или съмнение, че клиентът е "липсващ търговец", той е следвало да използва реда за обмен на информация, установен в Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и регламент (ЕО) № 1925/2004 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 и поиска необходимата и възможна информация, относима към сделките по фактурите от компетентния орган в Нидерландия. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че констатацията в РА е необоснована, а по делото са налице достатъчно данни въз основа на които може да се направи извод, че холандското дружество-получател по фактурите, към датите на издаването им извършва независима икономическа дейност, поради което е данъчнозадължено лице. При тези обстоятелства, обосновано и законосъобразно съдът е преценил, че приложима за процесните фактури е разпоредбата на 21, ал. 2 от ЗДДС, т. е сделките, удостоверени с тях подлежат на облагане с ДДС в Холандия. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн.