Решение № 15621 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2009 г.

Решение № 15621 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Драгия Дянков Табанов, от гр. София, чрез процесуален представител - адв. Ради Иванов Дишовски от САК против решение от 25.03.2008 г. постановено по адм. д. № 7835/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Поддържат се подробни доводи за отмяна на решението като необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са установени фактически основания за налагане на принудителна административна мярка. Ответната страна не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице рег. № 1867/26.11.2008 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ - СДВР, с която оспорващият на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като заподозрян в извършване на престъпление е задържан за 24 часа в помещението за временно задържане на 09 РПУ - Столична дирекция "Полиция", считано от 16, 25 ч. на 26.11.2008 г. Административния съд - София - град е отхвърлил жалбата като приел, че заповедта е законосъобразна и издадена при спазване на материално правните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което се установява от събраните в административното производство доказателства. Съдът е приел, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни, които го свързват с разследване на конкретно извършено престъпление видно от приобщените по делото писмени доказателства - докладни записки от полицейски служител - л. 8 и 9. По този начин съдът е приел, че административният орган е изпълнил доказателствената си задача да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и спазването на законовите изисквания за издаването му. От това съдът е стигнал до извода, че са налице законовите изисквания да бъде извършена преценка по целесъобразност за упражняване на правомощието на полицейски орган по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на жалбоподателя - наличие на данни за извършено престъпление, при което тази преценка е законосъобразна. Решението е правилно. То е постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и при спазване на материалноправната норма и процесуалните правила. Поради това следва да се остави в сила. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 , вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представените с административната преписка писмени доказателства, които съдът е анализирал обстоятелствено. Заповедта за задържане съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. Следователно по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е имало "данни" по смисъла на закона за престъпление. Това е достатъчно за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая е извършено. Възраженията и доводите по касационната жалба на практика приповтарят направените пред първата инстанция и не следва да се обсъждат повторно. Съдът ги е обсъдил обстоятелствено и направените изводи по тях изцяло се споделят от настоящата инстанция. Основното възражение, че спрямо непълнолетните не може и не следва да се вземат ПАМ по чл. 63 ЗМВР е неоснователно тъй като не кореспондира на приложимото право. В цитирания законов текст или в съответния чл. 63 ППЗМВР не се предвижда ограничение за прилагане на ПАМ спрямо непълнолетните или някакви специални изисквания при постановяването им с оглед непълнолетно лице, което на всички основания си е наказателно отговорно по смисъла на Наказателния кодекс. Очевидно при възраженията не се прави разграничение на ПАМ по чл. 63 ЗМВР , във вр. чл. 22 ЗАНН и от друга страна мерките за неотклонение по НПК спрямо непълнолетни, които се контролират в друго производство и по друг процесуален ред. При така установената липса на наведените касационни основания решението като валидно, допустимо и правилно следа да бъде оставено в сила. Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение