Решение № 347 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2015 г.

Решение № 347 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева С определение № 706 от 03.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 19029 от 11.12.2014 г. по гр. д. № 6564/2014 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от С. А. Б. от [населено място] против [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 3322,40 лева до 12992,40 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос обвързан ли е съдът от посочената от ищеца правна квалификация на спорното право и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ - каква е базата за определяне на обезщетението за оставане без работа след незаконно уволнение при установена дискриминация по отношение на трудовото възнаграждение. По процесуалноправния въпрос относно правната квалификация на иска: Съгласно установената съдебна практика съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на спорното право. Правното основание на иска се определя въз основа на посочените в исковата молба твърдения относно претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Въз основа на въведените от ищеца твърдения съдът определя правната норма, регулираща спорното правоотношение. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право, съобразно въведените от ищеца твърдения, но определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В този случай, съдът е определил неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ: Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се определя на база полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението. Брутното трудово възнаграждение е това, което работникът е следвало да получи съобразно трудовия договор, а не реално изплатеното от работодателя. Когато по делото е установено, че дължимото за месеца преди уволнението трудово възнаграждение е в различен размер от реално изплатеното на работника, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се определя въз основа на установения действително дължим размер. При установена дискриминация, изразяваща се в неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, когато работодателят е изплатил на работника по-ниско от дължимото се трудово възнаграждение, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се определя на база възнаграждението, което е следвало да бъде изплатено без да се допуска неравенство в третирането. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с влязло в сила решение по гр. д. № 7241/2012 г. на Софийски районен съд е отменено като незаконно уволнение на ищеца, извършено от ответника със заповед № 207 от 21.12.2011 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е възлизало на 553,74 лева. Преди отмяната на уволнението, с влязло в сила решение № 168 от 20.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, по отношение на ищеца е била установена дискриминация от работодателя [фирма], изразяваща се в неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения в сравнение с лицата, заемащи същата длъжност, а с решение по гр. д. № 48955/2012 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. на ищеца е било присъдено обезщетение от 42068 лева за имуществени вреди от дискриминация при определяне на трудовото му възнаграждение при ответника за периода от 19.10.2009 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение на 23.12.2011 г. Обезщетението е било определено въз основа на разликата в трудовото възнаграждение на ищеца в размер на 455 лева и това на останалите служители, заемащи същата длъжност в размер на 1800 лева. След незаконното уволнение ищецът е останал без социално осигурен доход за период от шест месеца. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и доказан до размер на 3322,40 лева, определяйки обезщетението на база последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца за месеца, предхождащ незаконното уволнение. Приел е, че полученото обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. е за претърпени имуществени вреди, но базата, въз основа на която е изчислено няма отношение към претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, която се определя по реда на чл. 228, ал. 1 КТ. Изхождайки от извод, че предявената от ищеца претенция не включва и обезщетение за вреди от дискриминация, съдът е отхвърлил иска за разликата до 12992,40 лева. В касационна жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от С. А. Б. се поддържа, че съдът е следвало да определи точната правна квалификация на иска (обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ или обезщетение за вреди поради дискриминация), независимо от соченото от ищеца правно основание. Изложени са оплаквания, че съдът е формирал неправилен извод относно начина на определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при доказана дискриминация по отношение на изплащаното от работодателя трудово възнаграждение. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. По въведените касационни оплаквания, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съдът е определил правилно правната квалификация на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, произнасяйки се съобразно въведените от ищеца твърдения. В исковата молба е изложено, че до момента на незаконното му уволнение, на ищеца е изплащано по-ниско трудово възнаграждение поради проявена от работодателя дискриминация; че дискриминационната проява е установена с решение на Комисията за защита от дискриминация; че с влязло в сила съдебно решение е установен размера на разликата между изплащаното от работодателя и действително дължимо трудово възнаграждение, като на база последното се претендира обезщетение за оставане на работа след незаконно уволнение. При така въведените твърдения правната квалификация на иска е определена правилно - предмет на делото е иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. Изложените от ищеца обстоятелства относно допуснатата от работодателя дискриминация по отношение на трудовото му възнаграждение не съставляват отделен иск за обезщетение за вреди от дискриминация, а обосновават размера на претенцията му по чл. 225, ал. 1 КТ. Предвид изложеното, независимо от неправилния извод, че предявената от ищеца претенция не включва и обезщетение за вреди от дискриминация, съдът е разгледал иска на предявеното основание. Касационното оплакване относно начина на определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е основателно. Изводите на съда, че обезщетението следва да бъде определено въз основа на реално изплатеното на работника трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, са неправилни. Размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на трудовото възнаграждение, което работодателят е дължал действително - възнаграждение в размер на 2165,40 лева, от които 1800 лева основно възнаграждение, полагащо се при равно третиране със служителите, заемащи същата длъжност и изпълняващи същите трудови функции и 365,40 лева допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, на която база е определено и обезщетението по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., присъдено с влязлото в сила решение по гр. д. № 48955/2012 г. на Софийски районен съд. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 255, ал. 1 КТ се уважи до пълния му предявен размер от 12992,40 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора ищец по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1400 лева, съставляващи адвокатски възнаграждения, изплатени по договори за правна помощ с адвокат В. Б. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение