Решение № 7445 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12122/2013 г.

Решение № 7445 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12122/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Йордан Христонов Атанасов от град Хасково против решение от 2.08.2013 г., постановено по адм. дело № 834/2011 г. на Административен съд Хасково /АСХ/, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за разликата от 5779,20 лева до пълния предявен размер от 9632 лева. Оплакванията в касационната жалба е за неправилност на решението, като противоречащо на материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор по касационната жалба със становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, както и за неоснователност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустими. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АСХ е образувано по искова молба на Йордан Христонов Атанасов за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 9632 лева, представляваща брутната му заплата за 10 месеца, за периода от 2.09.2011 г. до 2.07.2012 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 786/2011 г. на Административен съд Хасково, оставено в сила с решение от 22.04.2013 г. по адм. дело № 6344/2013 г. на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-26-125/14.10.2011 г. на директора на ОДЗ - Хасково, с която било прекратено служебното му правоотношение поради "уволнение" от длъжността "началник на Общинска служба по земеделие - Хасково. Установено е също така, че касаторът е бил отстранен от длъжност, считано от 2.09.2011 г. със заповед № РД-26-114 от същата дата на директора на ОДЗ Хасково, влязла в законна сила след съдебно оспорване. По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба 10 месеца касаторът Атанасов не е получавал доходи по служебно или трудово правоотношение. Размерът на трудовото му възнаграждение към датата на признаване на уволнението му за незаконно е в размер на 963 лева, съгласно приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. С оглед на това на касатора е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5779,20 лева за период от 6 месеца, като е отхъврлен иска в останалата част до предявения размер. Прието е също така, че следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата, считано от 30.11.2011 г. - датата на предявяване на иска. Касационната инстанция намира така постановеното решение в оспорената част за неправилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Основателно е и оплакването, че обезщетението е следвало да бъде присъдено за период от 10 месеца, а не за период от 6 месеца, поради изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в сила от 1.07.2012 г. Касае се за изменение на материалноправна норма, което се прилага от влизането й в сила - 1.07.2012 г. Подадените преди тази дата искови молби /жалби/ с претенции за обезщетение следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл преди посочената дата. В случая жалбата, с която е направено искането за присъждане на обезщетение е постъпила в АСХ на 8.11.2011 г., с оглед на което неправилно първоинстанционният съд е определил обезщетение за период от 6 месеца, като е приел, е че приложима материалноправната разпоредба към датата на признаване на уволнението за незаконно. Поради това решението следва да бъде отменено в частта, за разликата от присъдения размер на обезщетението за период от 10 месеца, като на касатора се присъди сумата от 3852,80 лева за останалите четири месеца, през които същият е останал без работа поради незаконно уволнение. Съдът неправилно се е произнесъл по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като е приел за начална дата предявяването на иска. Началният момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението на ВАС от 22.04.2013 г. по адм. дело № 6344/2012 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за уволнение и в случая тази дата е 22.04.2013 г. Нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обща и е неотносима към специалния закон какъвто е ЗДСл, в който липсва изрично уреждане на дължимостта на мораторна лихва. Независимо, че се касае до изрично плащане, правопораждащия факт за неговото наличие е решението, с което ВАС е отменил заповедта за незаконно уволнение. В тази част обаче решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Лихвата върху присъденото обезщетение от настоящата инстнация следва да се начислява от 22.04.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. Предвид на изложеното, решение в оспорената част следва да бъде отменено и вместо него на касатора да бъде присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 3852,80 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2013 г. Следва да бъде присъдена и разликата между присъдените разноски в размер на 576 лева съобразно уважената част от иска и действително заплатените такива в размер на 800 лева, която възлиза на сумата от 224 лева. Доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение