Решение № 9387 от 9.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване ии данъчно-осигурителна практика София срещу решение 7568/09.12.2022 г., постановено по адм.д. 9028/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен акт з регистрация по ЗДДС 220422003120702/15.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 21/05.01.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Октогор Бластик АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че Октогор Бластик АД е подал заявление с вх. 0000-0077774/05.10.2020 г. за регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Във връзка с подаденото искане е издадена резолюция за извършване на проверка от 06.10.2020 г., с което е възложено извършването на проверка за наличие на основания за регистрация на дружеството. В хода на проверката е установено, че дружеството е регистрирано на 25 юли 2017 г. с капитал в размер на 1 839 800 лв. Установено е, че с удостоверение 201707250747 от 25 юли 2017 г. в капитала на Октогор Бластик АД е вписана непарична вноска на стойност 1 839 800 лв., направена от М. Цачева и В. Цачев. При съобразяване на това обстоятелство и на това, че посочените две лица са регистрирани по ЗДДС, органите по приходите са приели, че дружеството е придобило на основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДС стоки от двамата акционери М. Цачева и В. Цачев, следователно подлежи на задължителна регистрация на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта за регистрация по ЗДДС, с решение 7568/09.12.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 9028/2022 г. е отменен акт за регистрация по ЗДДС 220422003120702/15.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. Съдът е приел, че е налице придобиването по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Приел е за установено обстоятелството, че лицата, направили апортната вноска към датата на вписване на търговското дружество са били регистрирани по ЗДДС на основание чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, в качеството им на частни съдебни изпълнители. Приел е, че тези лица са данъчно задължени по ЗДДС при и с оглед на извършване на съответната дейност, която извършват редовно и по занятие, и то в рамките на съответното занятие. Приел е, че в случаите, когато същите тези лица участват в оборота извън дейността, за която са регистрирани по ЗДДС, не са данъчнзадължени лица по ЗДДС. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Съобразно чл. 132 от ЗДДС, задължително се регистрира по този закон лице, което на основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. В процесния случай, несъмнено се установява, че Октогор Бластик АД е приобретател от регистрирани по ЗДДС лица. Лицата, извършили апортната вноска в търговското дружество са регистрирани по ЗДДС лица, осъществено е обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Тази съдебна инстанция определя като правилни изводите на първоинстанционния съд, че предвид обстоятелството, че лицата са данъчнозадължени по ЗДДС именно и с оглед на дейността, която извършват редовно и в рамките на съответното занятие, но дружеството, в което са направили апортните вноски не е данъчнозадължено лице. Това е специфичен случай на регистрация по ЗДДС задължителна регистрация в резулат на преобразуване. Нормата на чл. 132 от ЗДДС транспонира в българското право нормата на чл. 19 от Директива 2006/112, съгласно която, в случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмезно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя. В случаите, когато получателят не е данъчнозадължен, държавите членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякякви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член. Според практиката на Съда на Европейския съюз, целта на посочената разпоредба е да се улеснят прехвърлянията на предприятия, като се опростят тези прехвърляния и се избегне обременяването на приобретателя с извършването на значителни разходи, които той при всички положения би си възстановил впоследствие чрез приспадане на платения ДДС, в този смисъл решение от 27 ноември 2003 г. по дело С-497/01, решение по дело С-444/2010, решение от 19 декември 2018 г. по дело С-17/2018, решение от 9 юни 2016 г. по дело С-332/14, решение от 29 октомври 2009 г. по дело С-29/08. Така направените изводи, обаче не отричат приложимостта на нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело ии селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Съобразно чл 9, параграф 1, ал. 1 от Директивата за ДДС, данъчно задължено лице означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност. В процесния случай физическите лица М. Цачева и В. Цачев са притежавали правото на собственост върху недвижими имоти, придобити от тях през различни периоди от време, като не е установено по никакъв начин обстоятелството тези недвижими имоти да са ползвани от тези лица за извършване на независима икономическа дейност. В това отношение съгласно постоянната практика на Съда на Еврпейския съюз, чл. 9 от Директивата за ДДС определя твърде широко приложно поле за ДДС. Дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение. Освен това, за да се установи дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването й. От събраните по делото додазателства не се установява, това е и обстоятелство, което не е изследвано в административното производство, недвижимите имоти, предмет на апортната вноска да са използвани от физическите лица за извършване на независима икономическа дейност. Качеството на данъчно задължено лице несъмнено следва да се преценява изключително въз основа на критериите, изброени в чл. 9 от Директивата и в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Тази съдебна инстация съобразява и мотивите, съдържащи се в решение от 24 март 2022 г. по дело С-697/2020 г. на Съда на Европейския съюз, като се приема, че лице, което упражнява селскостопанска дейност в рамките на стопанство, което притежава заедно със съпруга си по силата на съпружеска имуществета общност, има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 9,, параграф 1 от директивата, когато тази дейност се извършва независимо, при условие, че съответното лице действа от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, като самото то носи икономическия риск, свързана с извършването на дейността му. Съдът съобразява и обстоятелството, че по силата чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски от ответника е направено, като при съобразяване на обстоятелството на оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд, на Октогор Бластик АД следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лв., по представен договор за правна помощ, съгласно който възнаграждението за адвокат е заплатено в брой. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение