Решение № 3048 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 660/2018 г.

Решение № 3048 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 660/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. против Решение № 5808/17.10.2017 г., постановено по административно дело № 5703/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р - 22002314002749-091-001/15.09.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1893/14.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., относно определени в тежест на "К." ЕООД публични задължения по ЗДДС в размер на 2 174,78 лева. Сочат се отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда относно реалност на доставките на горива по фактурите, издадени от "Г. М Т." ЕООД, като се твърди, че представените към тези фактури документи не обосновават такъв извод. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което изцяло да се потвърди ревизионния акт и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на приходната администрация се поддържа от юрисконсулт Соколова, която моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Подадена е касационна жалба и от "К." ЕООД против Решение № 5808/17.10.2017 г., постановено по административно дело № 5703/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството против ревизионния акт, като се твърди, че в тази част решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи, развити в касационната жалба касаят незаконосъобразност на ревизионния акт относно определените с него задължения по ЗКПО. Този касационен жалбоподател се представлява от адвокат Хрусанова, която поддържа жалбата и моли за отмяна съдебното решение, в оспорената част, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете подадени касационни жалби, поради което счита, че решението на Административен съд - С. град следва да бъде оставено в сила, като обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, счита, че и двете касационни жалби са неоснователни. По касационната жалба на приходната администрация: Съдът е отменил ревизионния акт, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Г. М Т." ЕООД, имащи за предмет доставка на гориво - бензин и дизел. Приел е, че този доставчик за разлика от останалите, е бил открит от органите по приходите и е представил доказателства в рамките на насрещната проверка. За установяване на относимите обстоятелства по тази доставка са представени доказателства, както за произхода на стоката, така и за нейното транспортиране до гр. С. баня, където се намира обектът на ревизираното дружество. Към първата спорна фактура са представени: фактура, издадена от предходен доставчик; акцизен данъчен документ; декларация за съответствие на качеството на течните горива; нареждане за експедиция, както и фактура, издадена от дружеството, на което е бил възложен транспортът на горивото. Към втората процесна фактура освен посочените документи са представени още приемо-предавателен протокол, подписан между предходния и прекия доставчик, както и товарителница с изпращач "Г. М Т." ЕООД и получател "К." ЕООД. И двете фактури са надлежно осчетоводени от страните по доставката, както и са отразени в регистрите по ЗДДС. В. лице е установил още, че в счетоводството на доставчика не е установен недостиг на количества при последващата реализация на горива през процесния период. При така представените документи и установените факти, правилен е изводът на Административен съд - С. град, за това, че е доказан произходът на стоките, нейното транспортиране, както и предаването й в разпореждане на ревизираното дружество. Установено е и използването на закупеното от "К." ЕООД гориво за последващи облагаеми доставки в икономическата му дейност. Известни нередовности в документите, отразяващи предходните доставки, не могат да обосноват отказ за признаване на данъчен кредит по пряката доставка, освен в случай, че въз основа на обективни данни е установено, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че доставките на стоки, които обосновават правото му на приспадане на данъчен кредит, са част от данъчна измама, извършена от издателя на спорните фактури и предходните стопански субекти. Обоснован и законосъобразен е изводът на първостепенния съд относно наличие на всички елементи от фактическия състав, обуславящ признаване право на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Г. М Т." ЕООД, а именно установено е, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. Следователно, решението, с което е отменен ревизионния акт в тази му част, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "К." ЕООД: Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт, в частта относно установените с него задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Г. П. 01" ЕООД и "Г. П. К." ЕООД. В съдебното решение са развити подробни и обосновани съображения за материалната законосъобразност на ревизионния акт в тази част, които се споделят от настоящата инстанция. Относно доставките на гориво от "Г. П. 01" ЕООД, от страна на ревизираното дружество са представени единствено фактурите. Не са представени договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, документи за разплащане, както и документи за транспортиране на горивото - пътни листове, товарителници, заявки, липсва каквато и да е търговска кореспонденция между страните. Този доставчик не е открит и не е представил документи. Извършена му е ревизия по ЗДДС, като в издадения ревизионен акт е отразено, че от дружеството не са представени първични счетоводни документи за дейността му през ревизирания период, не са представени фактури, счетоводни регистри и доказателства за реално осъществени доставки, както и няма заведено счетоводство. Относно доставките от "Г. п. Ко" ЕООД, от страна на ревизираното лице отново не са представени договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, документи за разплащане, счетоводно отразяване на доставките, както и документи за транспортиране на горивата. Представени са документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставката, които документи са с непопълнени реквизити - не е посочен номер и дата на документа, както и не е отразен номерът на акцизния данъчен документ. След извършена ревизия на този доставчик, е издаден ревизионен акт, който е влязъл в законна сила и съдържа констатации, че ДДС във фактурите за продажби е начислен без основание, тъй като липсва реална доставка и за получателите не възниква право на приспадане на данъчен кредит. За посочените по-горе доставки, съдът е развил доводи, свързани с тяхната специфика, тъй като се касае за доставка на течни горива, при която са налице особени правила, регламентирани в ЗАДС. С. тези правила е необходимо притежаването на акцизен данъчен документ и документ за съответствие на качеството на горивата. Регламентирани са и нормативно определени места за съхранение на горивата, както и специални превила при тяхното транспортиране. Както правилно е отбелязал съдът, неспазването на специфичните изисквания за този вид доставки, не би следвало да има последица непризнаване на правото на данъчен кредит само на това основание, но само ако са налице други безсъмнени доказателства, установяващи факта на приемо-предаване на горивата между доставчика и получателя по фактурата, каквито в случая липсват. Установените с ревизионния акт задължения за корпоративен данък също са признати от съда за законосъобразно определени. Извършена е корекция на финансовия резултат в посока увеличение със сума в размер на 280 000 лева, на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 ЗКПО. Установено е, че тази сума представлява задължения, които ревизираното дружество има към доставчици възникнали преди и през 2008 г. Прието е, че за тези задължения е възникнало основание за отписването им като погасени по давност, след като за същите не е установено спиране или прекъсване на 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД, респективно със сумата 280 000 лева е увеличен финансовия резултат на дружеството. Посредством заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че кредитното салдо по счетоводна сметка 400 - доставчици към 31.12.2008 г. е в размер на 280 245,43 лева, като видно от аналитичната ведомост за следващите години, е че задълженията на дружеството, възникнали през 2008 г., не са били закрити. Декларираните задължения към доставчици са проследени по данни от годишните финансови отчети на дружеството, тъй като от негова страна не са представени достатъчно данни, за да се проследи как е формирано салдото по съответната сметка, нито каква е динамиката в развитието на отношенията между "К." ЕООД с всеки един от доставчиците, във връзка с посочените задължения в периода 2009 г. - 2013 г. Вещото лице е установило още, че са налични данни за потвърждаване на разчетите от кредитора "А." ЕООД към длъжника "К." ЕООД, но няма писмо потвърждение на тези разчети от длъжника, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба, че е настъпило прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД. Правилно съдът е приел, че констатациите на приходните органи по ЗКПО не са опровергани в хода на съдебното производство. Анализирал е приложимата за случая разпоредба на чл. 34 ЗКПО, приложил я е спрямо установените факти и е достигнал до правилния извод за това, че регулацията на счетоводния финансов резултат на дружеството е осъществена при спазване на изискванията на чл. 78, във връзка с чл. 81 ЗКПО. Втората корекция на финансовия резултат за 2013 г., въз основа на което е определен корпоративен данък е чрез намаляване на отчетени от "К." ЕООД разходи за амортизация на актив - сграда. Установено е, че тази сграда не е въведена в експлоатация, тъй като за същата липсва издадено разрешение за ползване. От тук, както приходните органи, така и съдът са приели, че в нарушение на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, за сградата са били начислени разходи за амортизация в размер на 5 668,68 лева за 2013 г. В посочените норми изрично е регламентирано, че начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който активът е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец, като датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обосновано. С оглед изложените мотиви, касационната жалба на ревизираното дружество се явява неоснователна, тъй като съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят и на двете страни по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Дружеството - жалбоподател е сторило разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 2 525 лева, от които съобразно уважената част от жалбата му, подлежат на възстановяване 145,70 лева. В полза на приходната администрация, съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт, се дължи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 595,60 лева. Или изчислена по компенсация между посочените две суми, в полза на Дирекция "ОДОП" гр. С. следва да се присъди сума в размер на 1 449,90 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,