Решение № 3668 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2013 г.

Решение № 3668 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15607/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Кюстендил срещу решение № 190/04.10.2013 г., постановено по адм. дело № 207/2013 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което по жалба на Райчо Методиев Соколов е отменено решение № РД-12-42/07.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5503092883/22.03.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Райчо Методиев Соколов от гр. Дупница оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението в писмено възражение и писмени бележки по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил е отменено по жалба на Райчо Методиев Соколов решение № РД-12-42/07.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5503092883/22.03.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, а преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО административният орган неправилно е приел, че трудът, положен от Райчо Соколов през периода от 03.12.1976 г. до 12.11.1987 г. на длъжността "ел. заварчик" в "Асансьорна техника" АД - гр. Дупница не следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж е придобит на длъжност електрозаварчик в обособено звено, поради което е от втора категория по т. 20 ПКТП (отм.). Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Райчо Методиев Соколов, ответник в настоящото производство, е подал до директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Кюстендил заявление с вх. № ПП-01-3452/21.02.2013 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявлението е постановено разпореждане 5503092883/22.03.2013 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия, като е посочено, че лицето няма право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като не отговаря на третото условие за пенсиониране - няма необходимия осигурителен стаж от втора категория 15 години, а има 13 години и 20 дни; посочено е също, че лицето няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, тъй като няма навършена възраст 63 години и 8 месеца. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж на Райчо Соколов, както следва: от втора категория - 13 години и 20 дни, от трета категория - 26 години, 1 месец и 21 дни, общ осигурителен стаж, приравнен към трета категория - 42 години, 5 месеца и 16 дни. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № РД-12-42/07.05.2013 г., което е предмет на оспорването пред административния съд. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Райчо Методиев Соколов в "Асансьорна техника" АД, в ликвидация, гр. Дупница /бивш "Завод за асансьори"/ през периода от 03.12.1876 г. до 22.11.1987 г. на длъжността "ел. заварчик". Обстоятелството, че лицето е изпълнявало тази длъжност през посочения период се установява от вписванията в трудовата му книжка и е безспорно по делото. Предвид липсата на писмени доказателства относно условията и тежестта на труда, който е полаган от Райчо Соколов през процесния период, както и относно другите релевантни факти и обстоятелства във връзка с категоризирането на труда през този период - мястото, където е полаган труда като ел. заварчик, респективно наличието на обособено звено за осъществяване на дейността, първоинстанционният съд правилно е допуснал събиране на гласни доказателства. От показанията на изслушаните по делото свидетели се установява, че през спорния период Райчо Соколов е работил при 7 - часов работен ден поради вредните условия на труд, получавал е необходимите за тази работа предпазни средства и храна, трудовата му дейност е осъществявана в обособено и оградено работно място, напълно отделено от останалите работници в съответния цех, в отделна кабинка, както за всеки от останалите електрозаварчици. Същите обстоятелства са потвърдени от заключението на вещото лице, въз основа на извършения от същото анализ на косвени доказателства, както и въз основа на специалните познания на вещото лице относно естеството и спецификата на трудовата дейност, осъществявана от електрозаварчиците. В разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Съгласно т. 20 ПКТП (отм.) се зачита от втора категория трудът на електро- и газозаварчиците и помощник-заварчици в обособени цехове и звена. Предвид събраните по делото доказателства, прецени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че трудът на Райчо Соколов като електрозаварчик, положен в "Асансьорна техника" АД - гр. Дупница следва да се зачете от втора категория. Следва да се отбележи, че съгласно указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 г., трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП (отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и цветни. Становището на административния орган, поддържано и в касационната жалба не е съобразено с тези указания, които са задължителни за него. В конкретния случай е установено, че Райчо Соколов е полагал труд като електрозаварчик в обособено работно място, отделено за целта от останалите работници поради вредностите на полагания труд и това работно място следва да се признае за "обособено звено" по смисъла на т. 20 ПКТП (отм.). При тези данни се налага извода, че в случая намира приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20 ПКТП (отм.), поради което положеният труд от Райчо Соколов като електрозаварчик в "Асансьорна техника" АД следва да се зачете от втора категория. Записът на т. 20 ПКТП се прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо от отрасъла, като релевантни са вредността и тежестта на труда, както правилно е приел първоинстанционният съд. Неоснователен е доводът в касационната жалба, изведен от обстоятелството, че в представеното от лицето удостоверение обр. УП-3 с изх. № 165/25.10.2011 г., издадено от "Асансьорна техника" АД - гр. Дупница не е посочена категорията на положения труд съгласно разпоредбата по т. 70 ПКТП (отм.). Посочената разпоредбата предвижда възможност при издаването на удостоверения за пенсиониране срещу описания трудов стаж да се посочи съответната точка и буква от ПКТП, по която се предлага да се зачете трудът. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган, а категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. В този смисъл, обстоятелството, че в издаденото удостоверение не е направено предложение за категоризиране на труда от втора категория, не изключва възможността за такова категоризиране, след като от установените по делото фактически обстоятелства се налага извода, че естеството и специфичните условия на осъществяваната от Райчо Соколов трудова функция изпълняват хипотезата на т. 20, вр. т. 67 ПКТП (отм.). Следва да се отбележи, че в същия смисъл е установената съдебна практика на ВАС, изразена например в решение № 9006 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5088/2013 г., шесто отделение, решение № 14166/23.11.2010 г. по адм. дело № 8327/2010 г. на ВАС, шесто отделение, както и в цитираните в тях решения. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски, тъй като не са претендирани от ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,