Решение № 14649 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2019 г.

Решение № 14649 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Винарска изба Пълдин" АД, гр. П., представлявано от изпълнителния директор А. Табов, чрез адв. Николов, срещу Решение № 666/25.03.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-2600/7879 от 01.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че дружеството не е представило доказателства в подкрепа на твърденията си и че извършените разходи не допринасят за постигане на целта на процесната мярка. Твърди, че забавянето на одобрението на исканите от него промени от страна на ДФЗ с повече от 50 дни е довело до невъзможност за реализиране на дейностите от втория период и до отказ на китайския партньор на дружеството да реализира дейностите от третия период. Навеждат се аргументи, че е налице материален обществен интерес от реализирането на направените предложения за промени в участията на изложенията. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Ответната по жалбата страна – Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Колева, в писмена молба-становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение на Административен съд – П., както и присъди в полза на ДФ "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – П. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – П. (АС-П.) е образувано по жалба на "Винарска изба Пълдин" АД, гр. П., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-2600/7879 от 01.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 41 514, 14 лева. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АС-П. е отхвърлил жалбата на "Винарска изба Пълдин" АД като неоснователна и е осъдил дружеството да плати разноски на ДФ "Земеделие" в размер на 100 лева за първоинстанционното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при наличие на фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АС – П. е приел за безспорно установено, че жалбоподателят "Винарска изба Пълдин" АД е винопроизводител както и че между страните е сключен Договор № 004/04.05.2016 г. за предоставяне на финансова помощ, за период от 3 години, с одобрен бюджет в размер на общо 208 768, 72 лева: от които 52 126, 12 лева за първи период, 85 852, 52 лева за втори период и 70 790, 08 лева за трети период от изпълнението на одобрения промоционален проект "Тракийското вино - предимството на европейското качество". Не е било спорно, че на 24.06.2016 г. е подадено заявление за окончателно плащане за първи период на промоционалния проект, съгласно разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 2, чл. 44, ал. 1 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. и чл. 5, т. 29 от горния договор. Установено е, че отчетените извършени разходи са в размер на 51 893, 57 лева, като изплатените средства от ДФЗ са в размер на 41 514, 14 лева. С писмо от 29.07.2016 г. "Винарска изба Пълдин" АД е направило искане за замяна на одобрените дейности в Приложение 1 от сключения договор, като искането е одобрено. С писмо от 05.10.2016 г. жалбоподателят е поискал промяна по одобрените дейности в Приложение 1 от сключения договор и прилежащото към него допълнително споразумение № 1/19.08.2016 г., но е уведомен, че исканата промяна е неоснователна. Два месеца по-късно, дружеството отново депозира искане за замяна на същите две изложения, което ДФ "Земеделие" одобрява, но дружеството отказва да разпише изготвеното допълнително споразумение, тъй като е имало значително забавяне от страна на компетентния орган. Съдът е приел, че дружеството е имало възможност за участие в 6 броя заложени в договора изложения, но не се е явило на нито едно от тях и че отказът и/или забавянето на ДФ "Земеделие" в изготвянето на допълнително споразумение № 2 не отменя задължението на "Винарска изба Пълдин" АД да се яви на останалите изложения. Констатирано е, че определения до определения срок - юли 2017 г. в ДФ "Земеделие" не е депозирано заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово плащане за отчитане на втори период, като същевременно от страна на "Винарска изба Пълдин" АД не е получена и информация за събития, които възпрепятстват изпълнението на договора. На стартиралия прием за междинни плащания за трети период от страна на жалбоподателя също не е депозирано заявление за междинно плащане, както и информация за възникнали обстоятелства, възпрепятстващи подаването на заявление. На 15 юни 2018 г. е стартирал прием за подаване на заявления за окончателно плащане и отчитане на трети, последен период от изпълнението на промоционалните проекти, като отново от страна на жалбоподателя не е депозирано заявление за окончателно плащане и/или информация за обстоятелства, възпрепятстващи подаването на заявление. С оглед неотчитане на втори и трети период от тригодишния договор, ДФ "Земеделие" установява неспазване на договора и националното законодателство и изисква възстановяване на цялата сума по получено плащане за първи период от изпълнението на проект "Тракийското вино - предимството на европейското качество" по мярка "Популяризиране на пазарите на трети държави" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор в периода 2014 - 2018 г. При така установените факти, АС-П. е приел че е налице нарушение от страна на "Винарска изба Пълдин" АД на процесния договор, като се е позовал на чл. 5, т. 14, според който жалбоподателят се задължава да извърши одобрените дейности в периодите съгласно договора и в съответствие с Приложение I към него, като съгласно чл. 5, т. 16 се задължава да предостави на националния компетентен орган всяка информация и документи, свързани с осъществяване на разходите, необходими за контрола по спазване на задълженията по договора, а съгласно чл. 5, т. 19 да информира в писмен вид националния компетентен орган, като приложи всички писмени доказателства, с които разполага, за всяко едно събитие, което би затруднило изпълнението на договора в десетдневен срок от възникване на събитието. Съдът е приел също, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес от предлаганите промени на местоизпълнението и времевите периоди, с цел максимална ефективност от участието, рекламите и достигането на предлаганата информация до значително по-голям брой заинтересовани специалисти. Крайното заключение на съда е, че извършените разходи за рекламни и печатни материали, закупени подаръци и проведени проучвания и свързаните с тях разходи за измерване на резултатите от действията са неоправдани разходи на контрагента, както и че те не са пряко насочени към постигане на целите на мярката по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г. за мярка "Популяризиране на пазарите на трети държави". Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че е налице необоснованост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, и неправилен анализ на доказателствата. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Правилно съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. № 02-2600/7879 от 03.07.2018 г. "Винарска изба Пълдин" АД е уведомено, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административни проверки е установено неспазване на разпоредбите на чл. 5, т. 14, т. 16, т. 19, т. 28 и т. 29 от договор № 004/04.05.2016 г. и чл. 43, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и ал. 8, т. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г. В писмото е посочено, че общият размер на задължението е 41 514, 14 лева и е указано, че сумата следва да бъде доброволно възстановена в 14-дневен срок от получаване на писмото. Същото е редовно връчено на жалбоподателя на 25.07.2018 г. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. и чл. 5, т. 29 от сключения между страните по делото договор изпълнителят се задължава да подаде заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово плащане в срок до 10 дни след датата на приключване на дейностите за съответния период, посочен в чл. 2, ал. 2. Тези дейности се отнасят до плащанията, извършени през съответния годишен период. След изтичането на този срок се погасява правото за депозиране на заявление за окончателно плащане и/или отчет за авансово плащане освен в случаите на възникнали форсмажорни обстоятелства, за което изпълнителят е информирал националния компетентен орган в десетдневен срок от възникването му. Съдът правилно е приел, че до края на последния прием в програмния период по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор по промоционалния проект е отчетено само изготвяне на информационни и промоционални материали по време на изпълнението на първи период, които следва да засилят ефекта от останалите дейности в промоционалния проект, като дружеството не е депозирало информация и документи, свързани с осъществяването на разходи за одобрените дейности, по време на които да използва и реализира създадените информационни и промоционални материали. Правилно съдът е установил, че в подаденото заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Популяризиране на пазарите на трети държави" в част IV - Документи за кандидатстване "Винарска изба Пълдин" АД отбелязва, че ще подаде заявления за междинно плащане за втори и трети период от изпълнението на промоционалния проект, но такива заявления не са депозирани. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че забавянето на ДФ "Земеделие" да одобри искането за замяна на две от изложенията е причина за неизпълнение на сключения договор. Посоченото забавяне не освобождава дружеството от задълженията му да подаде заявление за окончателно плащане, за отчитане на втори и трети период в съответния срок, както и да уведоми ДФ "Земеделие", в случай че са възникнали събития, възпрепятстващи изпълнението на договора. Правилно е установено, че такива заявления не са депозирани. Съдът правилно е преценил, че в случая не е налице и твърдяния от дружеството надделяващ обществен интерес от предлаганите промени на местоизпълнението и времевите периоди, с цел максимална ефективност от участието, рекламите и достигането на предлаганата информация до значително по-голям брой заинтересовани специалисти. Обосновано е посочено, че извършените разходи от жалбоподателя сами по себе си не допринасят в никаква степен за постигане целта на мярката, която е популяризиране на пазарите на трети страни на продукти, произведени в Европейския съюз, тъй като изработените рекламни и печатни материали, закупени подаръци и проведени проучвания не са използвани по предназначение, поради неизпълнение на всички останали дейности по действията, одобрени съгласно договора. В случая не е приложима и разпоредбата на чл. 44 от Наредбата, тъй като не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Наредбата. Съгласно тази норма форсмажорни обстоятелства е наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства в случаи, като смърт на производителя, дългосрочна професионална неработоспособност на производителя, тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно лозовите насаждения - болест по растенията, която е засегнала част или всички земеделски култури на ползвателя на помощта, отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено при подаване на заявлението. Твърдените от дружеството обстоятелства не спадат към изрично изброените в Наредбата. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи, административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, в тежест на касатора и в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 НЗПрП, чл. 37, ал. 1 ЗПрП и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК – в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение