Решение № 96 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2009 г.

Решение № 96 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радка Николова Куртева от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Тинка Узунова, против решение № 313 от 27.02.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, седемнадесети състав, по адм. д. № 2276/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката при разглеждане на делото не е доказана по безспорен начин трансформацията на правото на ползване в право на собственост за ползвателката и не е установена валидността на учреденото право на ползване. Касаторката твърди, че съдът е дал непълни указания относно преработката на ПНИ и е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е призовал като нова заинтересована страна "СИТИ Партнърс" ООД, гр. Варна. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Надежда Стоянова Димитрова от гр. Варна оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Ст. Рачовски, който в съдебно заседание, с писмено възражение и писмени бележки пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Киреки Николова Кирева, Пенка Атанасова Балакчиева, Андрей Атанасов Парашкевов, Тодор Атанасов Парашкевов, Атанас Андреев Костадинов и Трифон Петров Трифонов, всички от гр. Варна не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото при издаването на процесната заповед административният орган не е отчел правата на Стоян Крумов Попов, на когото е предоставено право на ползване върху недвижим имот по ПМС № 21/31.01.1963 г., върху който от страна на същия е построена сграда. Така оценената сграда, земя и насаждения са били заплатени от последния, поради което на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ предоставеното му право на ползване се е трансформирало в право на собственост, за което му е издаден и нотариален акт. Правото му на собственост, преминало върху наследницата му Надежда Стоянова Димитрова не е зачетено и липсва записване за него в регистъра за имот № 1855 по ПНИ и неправилно в регистъра са записани данните на наследниците на собствениците на имота по реституция. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на Радка Николова Куртева е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 313 от 27.02.2009 г. е отменена заповед № РД - 08 - 7706 - 178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на с. о. по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Манастирски рид, Бялата чешма, и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, в частта относно имот № 1855 с площ 877 кв. м по жалба на Радка Николова Куртева и преписката е върната на административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите на решението. За да достигне до този резултат, Административният съд - Варна е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение в регистърната част на ПНИ относно процесния имот, който неправилно е записан на бившите му собственици, а не на наследниците на Стоян Крумов Попов, чието право на ползване върху 600 кв. м е преобразувано в право на собственост по силата на оценителен протокол № 654/28.12.1993 г. и издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 148, том IХ, дело 4810/94 г. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в случая не е налице спор за материално право, защото липсва конкуренция на права - лицата, на чието име е записан имота в регистъра към ПНИ не се легитимират като възстановени собственици по реда на ЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза с приложени скици към нея относно точното местоположение на процесния имот и застроеността му. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото с обжалваното решение точно е констатирано, че жалбоподателката се легитимира като наследник на Стоян Крумов Попов, на когото е предоставено право на ползване върху недвижим имот по ПМС № 21/31.01.1963 г., върху който от страна на ползвателя е построена сграда. Трансформираното право на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е безспорно установено чрез приетите като доказателство и неоспорени оценителен протокол № 654/28.12.1993 г. и нотариален акт № 148, том IХ, дело 4810/94 г. Решаващият съдебен състав споделя становището на Административен съд - Варна, че в производството по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се обсъжда и преценява законосъобразността на преобразуването на правото на ползване в право на собственост, което е осъществено в процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, която приключва с издаването на оценителен протокол, тъй като към момента на издаването му - 1993 г. не е регламентирано постановяване на заповед от кмета на общината за признаване право на закупуване на ползваните земеделски земи. С оглед на това възраженията на касаторката, че не е доказана по безспорен начин трансформацията на правото на ползване в право на собственост за ползвателката и не е доказана валидността на учреденото право на ползване са неоснователни. Относно твърдението, развито в касационната жалба, че съдът е дал непълни указания относно преработката на ПНИ, настоящият съдебен състав счита също за неоснователно. В мотивите на обжалваното съдебно решение точно е преценено, че Надежда Стоянова Димитрова се легитимира като собственик на 600 кв. м от процесния имот, който е с обща площ 877 кв. м и за горепосоченото лице следва да се отреди имот, съответстващ на правото й на собственост, а от разликата до пълната площ да се изследва възможността за придаване към съседен имот, записан като собственост на наследниците на бившите собственици - Никола Колев и Домна Парашкевова, при спазване изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и съобразно техническото указание. Върховният административен съд намира дадените указания за пълни, изчерпателни и съобразени с оперативната самостоятелност на административния орган при решаване на въпроса с придаване на разликата над 600 кв. м. към имоти на възстановените собственици. По отношение оплакването на касаторката за нарушение на процесуалните правила, решаващият съдебен състав счита също за неоснователно. Твърдението е, че съдът не е призовал като нова заинтересована страна "СИТИ Партнърс" ООД, гр. Варна, което дружество е придобило от Андрей Атанасов Парашкевов чрез договор за покупко-продажба на наследство съответната му наследствена част от наследството на Домна Тодорова Парашкевова. В случая не е допуснато съществено нарушение, защото доказателства в посочения смисъл са представени след даване ход на делото по същество и лицето Андрей Атанасов Парашкевов, който е редовно призован, е следвало да ги представи своевременно. Настоящият съдебен състав счита, че касаторката не може да защитава и предявява чужди права, поради което не може да се позовава на нарушение, допуснато по отношение на друго лице. Следва да се има предвид и обстоятелството, че касационната жалбоподателка е наследник на Никола Колев, а "СИТИ Партнърс" ООД, гр. Варна е придобило наследството от Андрей Атанасов Парашкевов, който е наследник друго лице, а именно на Домна Парашкевова. Двете групи наследници на двамата наследодатели се позовават на различни правни основания и черпят права от различни решения на ОСЗ за възстановено право на собственост. От значение е и обстоятелството, че "СИТИ Партнърс" ООД, гр. Варна е разполагало с правната възможност да подаде касационна жалба по реда на чл. 210, ал. 2 от АПК, ако счита, че съдебното решение засяга правата и интересите му, но това не е направено от страна на дружеството. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение