Решение № 10565 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2011 г.

Решение № 10565 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна администрация - гр. Смолян против решение № 217 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 159/2011 г. Административен съд - Смолян, с което Областна администрация - гр. Смолян е осъдена да заплати на Янка Цветанова Василева сумата 5764.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода 23.09.2009 г. - 23.07.2010 г., заедно с лихва в законния размер, считано от 26.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 470.00 лв. разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима искова молба, а по същество излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради това, че размерът на обезщетението не е определен съобразно изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото пред касационната инстанция разноски. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Смолян е допустимо, тъй като е постановено при отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на иска. Обстоятелството, че първоначално образуваното производство по иска на Василева против Областната администрация - гр. Смолян е прекратено (решение № 68 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 272/2009 г. на Административен съд - Смолян) не представлява процесуална пречка за повторното предявяване на иска и за разглеждането му от съда, тъй като отказ от него не е направен и спорът не е разрешен със сила на пресъдено нещо (арг. от чл. 233 и от чл. 299 от ГПК). Ето защо възражението на касатора за недопустимост на производството е неоснователно. Решението на Административен съд - Смолян е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № ПР -1295/18.09.2009 г. на областния управител на област Смолян, с която служебното правоотношение на Василева е прекратено, е отменена с решение № 68 от 24.03.2010 г. по адм. дело № 272/2009 г. на Административен съд - Смолян, влязло в сила на 09.04.2010 г., като необжалвано в срок. (определение № 1308/27.01.2011 г. по адм. дело № 6633/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение). С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. В случая през период от десет месеца след уволнението Василева не заема държавна служба и не получава трудово възнаграждение (доказателства за обратното не са ангажирани), поради което правилно е преценено, че изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по отношение на нея са изпълнени. Действително размерът на обезщетението от 5 764.00 лв. е определен в противоречие с нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като е изчислен на база брутната заплата към 07.09.2009 г., а не на база на определеното брутно възнаграждение на служителя към момента на признаване уволнението за незаконно или на неявяването му на работа. В случая заключението на съда за основата, върху която следва да се изчисли обезщетението, е направено с оглед обективните данни, че към датата на влизане на решението за отмяна на заповедта за уволнение в сила длъжността, заемана от служителката вече не съществува по длъжностното разписание. Освен това констатираният недостатък не се отразява негативно на правата на касатора (спазването на изискването на закона би могло да доведе само до увеличаване на размера на обезщетението), а засяга единствено правата на Василева, която обаче не оспорва размера на сумата и съдебния акт. По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт и доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Задължението е парично, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) правилно съдебния състав приема, че при неизпълнение длъжникът дължи лихва в законния размер, считано от деня на забавата, която настъпва от поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая ответникът е поканен да изплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с подаване на исковата молба на 26.04.2011 г. От тази дата същият е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата. В частта за разноските решението на съдебния състав също е законосъобразно. Размерът на разноските е правилно определен съобразно с уважената част на иска и действително направените разходи по водене на делото от Василева съгласно ангажираните в този смисъл доказателства (чл. 78, ал. 1 от ГПК). На тази база правилно е преценено, че областната администрация следва да заплати на Василева сумата 470.00 лв. разноски по делото. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Изводът на основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е направен въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което заповедта за уволнение на Василева е отменена и доказателствата, че през 10-месечния период, последвал незаконното уволнение, същата не работи по трудово или служебно правоотношение и не получава възнаграждение. Размерът на обезщетението е определен съобразно представените доказателства за размера на брутното възнаграждение на служителката към 07.09.2009 г. с оглед обстоятелството, че към 09.04.2010 г. тази длъжност вече не съществува и е съобразено със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - Смолян е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Областна администрация - гр. Смолян следва да заплати на Василева сумата 300.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,