Решение № 13036 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2009 г.

Решение № 13036 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, против решение № 18 от 26.03.2009 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 4885 по описа за 2008 г., с което по жалба на "Крест Билдинг" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Боряна № 30, представлявано от управителя Георги Петров Чемширов, е отменен ревизионен акт (РА) № 8004884/22.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на ТАП София, в частта му, с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 12 000 лв. за данъчен период м. 09.2007 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод, че процесните два автомобила са използвани единствено за облагаеми доставки и при покупката им ревизираното лице има право на пълен данъчен кредит. Ответникът по касационната жалба "Крест Билдинг" ООД гр. София, чрез адв. Савов, оспорва жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на пълен данъчен кредит при покупката на два леки автомобила в посочения по-горе данъчен период. За да уважи жалбата, съдът е съобразил неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което при проверката на счетоводството на ревизираното лице са проверени командировъчни заповеди и пътни листа за използване на автомобилите в следващия на покупката им месец 10.2009 г. за пътуване до гр. Разлог и гр. Благоевград, където дружеството има строителни обекти, като разходите за експлоатацията на автомобилите са осчетоводени като разходи за дейността и представляват част от допълнителните разходи, включени в себестойността на СМР по калкулации. Обоснован на събраните по делото доказателства е фактическият извод на административния съд, че процесните автомобили са закупени за осъществяването на облагаеми доставки и правилно е прието, че е неприложима нормата на чл. 73 ЗДДС. Заключението при ревизията, че автомобилите ще се използват както за облагаеми така и за освободени доставки не намира опора в никакви доказателства и се опровергава от събраните такива в съдебното производство пред съда по същество. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение