Решение № 2923 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, чрез юрк. Д. Златева против решение 356/15.03.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 2448/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 4/2021 от 08.10.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за неправилно тълкуване на § 1, т. 7 от ДР на Закона за водите /ЗВ/. В тази връзка са изложени доводи, че отнетото количество вода е ползвано за технологични нужди временно, след което се възвръща във водния обект, като тази дейност е извън предметния обхват на нормата на чл. 194б, ал. 1 ЗВ. В подкрепа на доводите си касаторът се позовава на приетото по делото заключение на съдебно техническа експертиза, като счита за безспорно установено, че количеството отнет обем вода за технологични нужди не е пренасочвано към потребителите в региона, а е водоподадено обратно към водния обект. На това основание поддържа становище, че не е доказана възприетата от административния орган хипотеза, че е налице водовземане за питейно битови нужди и неправилно административния съд е приел, че са налице предпоставките за заплащане на такса. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът директор на Басейнова дирекция Черноморски район, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е бил АУПДВ 4/2021 от 08.10.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с който на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас е установено публично задължение в размер на 15 756.00 лева, представляващо невнесен остатък от дължима такса за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г. за правото на водовземане за питейно битови нужди от воден обект язовир Ясна поляна, съгласно издадено разрешително за водовземане 0309/26.05.2004 г., продължено с решение 135/31.07.2020 г. на министъра на околната среда и водите, изчислена съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, за иззети водни количества 11 116 000 куб.м. от повърхностните води на язовир Ясна поляна, възлизаща в общ размер на 222 320.00 лева, частично погасена с плащане в размер на 206 564.00 лева, ведно с дължимата законна лихва, считано от 16.02.2021 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната форма и изисквания за съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Дружеството е уведомено за започване на производството по издаване на акта и същият е издаден въз основа на направените при проверката констатации, съдържащи се в съставения констативен протокол 412В от 09.08.2021 г., въз основа на информацията, събрана при извършвани проверки на обекта през релевантния период, съобразно изискванията на чл. 194б, ал. 3, т. 3 ЗВ. С оглед на изложеното доводът на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е отхвърлен като неоснователен. По приложението на материалния закон съдът е приел, че страните не спорят по отнетото количество вода, като не е спорна и заплатената от Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас сума за 2020 г. Според съда спорът е относно отнетото количество вода, употребена за технологични нужди (технологична вода) и следва ли същото да включи в основата за определяне на общата дължима такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата. Изводите си за материална законосъобразност на определената такса съдът е основал на тълкуване на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а във връзка с ал. 2 от ЗВ, според които норми таксата за водовземане от повърхностни води се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление. По силата на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ водовземането обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от отделните обекти. Съставът е приел, че размерът на таксата се изчислява по формулата, посочена в чл. 11 от Тарифата, чийто основен компонент е размерът на отнетия годишен воден обем /W/. При тази законова регламентация съдът е обосновал извод, че такса се дължи за цялото количество иззета от водния обект вода, а начинът на нейното разходване е ирелевантен, освен в хипотезите на чл. 194, ал. 11 ЗВ, сред които не е използването на повърхностни води за технологични нужди. С оглед изложеното и предвид безспорно установеното по делото отнето от водния обект количество вода - 787 800 куб.м., използвано от дружеството за технологични нужди, съставът приема, че за същото се дължи такса, определена по реда на чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Тарифата, в посочения от административния орган размер от 15 756.00 лева. По така изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно постановено. Не е налице соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. С процесния АУПДВ е установено публично задължение за такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства чл. 194а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от повърхностни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв./куб. м. се умножи по размера на отнетия годишен воден обем за повърхностни и подземни води, в куб. м (W). В случая дължимата такса за 2020 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия материален закон. Неоснователно е възражението на касатора, че водите, използвани за технологични нужди в технологичния цикъл по пречистване на водите за питейно битови нужди следва да се изключат от размера на ползвания годишен воден обем. Правилно съдът се е позовал на легалната дефиниция по § 1, т. 7 от ДР на ЗВ, според която водовземането обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. В случая по делото е установено и не е спорно, че количеството вода, използвано от дружеството за технологични нужди е отнето от водния обект яз. Ясна поляна. Случаите на отнемане на повърхностни води, при които не се дължи такса са лимитативно изброени в закона и соченият от касатора начин на използването им не е сред посочените изключения чл. 194, ал. 11 ЗВ. В този смисъл и съдебната практика по идентичен спор между същите страни решение 1966/22.02.2023 г. по адм. дело 4665/2022 г. на ВАС, осмо отделение, решение 2143/14.02.2019 г. по адм. дело 10365/2018 г. на ВАС, осмо отделение, решение 3015/28.02.2019 г. по адм. дело 10322/2018 г. на ВАС, първо отделение, решение 3565/12.03.2019 г. по адм. дело 9485/2018 г. на ВАС, осмо отделение и решение 17195/16.12.2019 г. по адм. дело 10928/2019 г. на ВАС, първо отделение. Твърдението на дружеството, че водите, които използва за технологични нужди се връщат във водния обект, не се подкрепя от доказателствата по делото, включително и от заключението на съдебно техническата експертиза. В заключението не е посочено, че спорният обем води, използвани за технологични нужди, се връщат обратно във водния обект, от който са отнети - яз. Ясна поляна. В заключението при отговора на задача 1.2 е посочено, че технологичните отпадни води след пречистване се изпускат в определен по проект водоприемник. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на оспора, разноски се дължат на ответника по касация, но с оглед липсата на предявена претенция, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,