Решение № 12297 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2009 г.

Решение № 12297 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ДДФ" ЕАД моли да бъде отменено решение № 142/26.3.2009 г. по адм. д. № 71/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 050800212/23.10.2008 г. на ТД-Видин в частта за непризнат данъчен кредит 5934,83 лв. и начислени лихви като неправилно. Поддържа, че е допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "ДДФ" ЕАД против РА № 050800212/23.10.2008 г. на ТД-Видин в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 5934,83 лв. и начислени лихви за м. 9.2007 г. по две фактури на "Съни фърничър"ООД за доставка на 8бр. луксозни кожени гарнитури, една офис гарнитура, 5 бр. стъклени маси, 2 маси за кафе и три броя офис бюра на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия на дружеството, което е свързано лице по § 1, т. 3, б. "д" ДОПК с "ДДФ" АД, чийто изпълнителен директор Росица Кирова е едноличен собственик на капитала на "ДДФ" ЕАД. Двете дружества ползват една и съща сграда, имат едно и също седалище и представляващ - Росица Кирова. В производството пред съда е представен договор за наем между двете дружества от 10.1.2006 г., подписан от Кирова като представляващ наемодателя - "ДДФ" АД и като представляващ наемателя - "ДДФ" ЕАД, по който касаторът наема три помещения в сградата на наемодателя за 10 години. В договора е уговорено за три години наемателят да извърши ремонт на помещенията и подобрения, срещу което няма да заплаща наем до 1.1.2009 г. Съдът е приел, че в договора не е посочена квадратурата на наетите помещения, не е доказано в тях да са поставени мебелите, доставени по спорните фактури, имало е твърдения, че офис оборудването се намира в кабинета на Кирова като директор на "ДДФ" АД. Обсъдил е представените извлечения от дневник на сметка 613/1, 18 бр. фактури и 2 бр. искания за отпускане на материали и е приел, че не установяват съществуването на договора от 10.1.2006 г., не доказват извършване на ремонти във връзка с договора, нито от тях се установява къде са вложени тези материали. Приел е също, че доводът на ответника за липса на достоверна дата на договора от 10.1.2006 г. е основателен, тъй като не е вписан, нито има други доказателства, установяващи датата на подписването му. Съдът е приел, че не е установено от касатора мебелите, доставени по спорните фактури да се ползват за икономическата дейност на касатора и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правилно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставката им. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В проведеното съдебно заседание на 12.3.2009 г. процесуалният представител на касатора е заявил, че не поддържа искането, направено в жалбата до ВтАС за допускане на свидетел, който да установи обстоятелството къде са били поставени закупените мебели и дали са използвани за икономическата дейност на касатора, и обосновано съдът е приел, че не е доказано предмета на доставките да е използван за икономическата дейност на дружеството. Възражението на касатора, че е следвало съдът да открие производство по чл. 193 ГПК по оспорването на представения с жалбата до съда договор за наем от 1.10.2006 г. е основателно. Допуснатото процесуално нарушение в случая не е съществено и не опорочава крайните правилни изводи на съда, тъй като наличието на писмен наемен договор или устен договор за заем за послужване с предмет - помещения в сградата на "ДДФ" АД не би променило фактическата обстановка по делото, след като не е доказано в кои помещения от сградата са поставени мебелите, и за какво, и от кое от двете дружества се използват. Законосъобразен е изводът на съда, че тежестта на доказване наличието на предпоставките на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчния кредит по фактурите е върху касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно за 177,39 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил 310лв от дължимото по делото юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция от ДВ бр. 2/2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,