Решение № 2097 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2019 г.

Решение № 2097 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12823/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Медицински център-1-ЛЗИСМП" ЕООД, представлявано от управителя д. р С. Джиков, със седалище и адрес на управление в гр. София, против Решение № 120/23.07.2019 г. по адм. дело № 184/2018 г. на Административен съд – Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛ3/ и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Ловеч, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С Решение № 120/23.07.2019 г. по адм. дело № 184/2018 г., Административен съд – Ловеч е отхвърлил жалбата на "Медицински център-1-ЛЗИСМП" ЕООД, представлявано от управителя д. р С. Джиков, срещу Заповед № РД-14-10/28.02.2018 г. на и. д. директор на РЗИ – Ловеч, с която е разпоредено заличаване на лечебното заведение от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от РЗИ- Ловеч с адрес: гр. Ловеч, ул. "Съйко Съев" № 27, ет. 3, кабинети с № 69, 70, 71, 72 и 73, вписано в регистъра под № 7, партида ІІ-Д, том ІІ с рег. № 1118131003. По делото е установено от първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена от компетентен по място, време и материя орган, с оглед приложимата редакция на чл. 45, ал. 3 от Закон за лечебните заведения, поради което не е налице порок по см. на чл. 146, т. 1 от АПК, заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК и отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Основанията за издаване на процесната заповед са: Писмо, изх. № 04-00-400-1/30.10.2017 г. на община Ловеч, с която тя уведомява РЗИ- Ловеч, че към 30.10.2017 г. са налице договори за отдаване под наем на общински имоти – лекарски кабинети в сградата на бившата поликлиника в гр. Ловеч, а именно каб. № 69, 71, 72 и 73 с лечебни заведения, различни от "Медицински център-1- Лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ" ЕООД, с управител д-р С. Джиков и извършените по повод това писмо проверки: на 24.10.2017 г., 30.10.2017 г., 15.12.2017 г. и 02.02.2018 г. от служители на РЗИ- ловеч, при които е установено, че работни графици имат само два лекари, за един от кабинетите, а именно № 72, а за всички останали кабинети в състава на медицинския център няма обявени графици и някои се ползват от други лекари, извън състава на лечебното заведение, което е в съответствие с отговора на община Ловеч, изх. № 04-00-400-1/30.10.2017 г., представляващо нарушение на чл. 16, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. След насочено запитване на Регионална здравна инспекция-Ловеч от 07.02.2018 г., община Ловеч е отговорила, че няма сключен договор за ползване под наем на общински имот, представляващ лекарски кабинет в сградата на бивша поликлиника- гр. Ловеч с процесното лечебно заведение. Въз основа на горното е последвало издаване на оспорената заповед, с която, на основание чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ, е било наредено лечебното заведение да бъде заличено от 01.08.2016 г. от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, воден от РЗИ-Ловеч и удостоверението за регистрацията му с № 444/17.09.2015 г. да се счита анулирано. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, включително събраните гласни доказателства, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. За пълнота на изложението, настоящият състав само отбелязва, че съгласно чл. 16, ал. 1, от ЗЛЗ /в относимата редакция/, медицински център или медико-дентален център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности. Това законово изискване, послужило като основание за издаване на заповедта, не е налице в конкретния случай предвид безспорно установения факт, че в медицинския център работни графици имат само двама лекари и то за един- единствен кабинет с № 72. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба - Закона за лечебните заведения, е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното заповед на и. д. директора на РЗИ- Ловеч, като убедително са опровергани релевираните, но абсолютно недоказани и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Отхвърляйки жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение