Решение № 14614 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2020 г.

Решение № 14614 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6819/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е образувано по касационна жалба на С. Джом, от [населено място], [община], чрез процесуалния й представител - адв. Мавродиев, против решение № 43 от 27.02.2020 г. постановено по адм. д. № 68/2016 г. на Административен съд Сливен, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: началника на РДНСК-Югоизточен район /ЮИР/, гр. Бургас, чрез пълномощника му - юрисконсулт Аврамов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: главен архитект на община Котел, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: община Котел, редовно призована, не изпраща представител. Ответникът: С. Пътърлиев, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Христова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, посочен в обжалваното решение. Първоинстанционното производство е образувано на основание чл. 216, ал. 5, изр. второ и трето ЗУТ, която разпоредба, ведно с целия чл. 216 ЗУТ, е отменена със ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 25/26.03.2019 г., в сила от 30.03.2019 г./, като след отмяната липсват специални правила за производството по обжалване на актове на началника на РДНСК по чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.);. При липса на специални правила, жалбите срещу такива актове следва да бъдат разгледани по общия ред предвиден в чл. 197 и сл. АПК, тъй като с тях органът не се произнася по съществото на оспорените разрешения за строеж, а представлява отказ от такова произнасяне, поради недопустимост на жалбите. В този смисъл касационната жалба, с характер на частна, срещу постановеното решение на първата инстанция е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС Сливен е била Заповед №ДК-10-ЮИР-2/27.01.2016 г. на началника на РДНСДК-ЮИР, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); е отхвърлена като недопустима жалбата на С. Джом, против РС № 78/11.11.2015 г. на гл. архитект на община Котел за строеж на "Ограда" в УПИ VIII-209, кв. 53 по плана на [населено място] и административното производство е прекратено. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като оспорващата С. Джом не е заинтересовано лице с право на жалба срещу издаденото РС № 78/2015 г. на гл. архитект на община Котел, тъй като не е сред лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Изводът е направен въз основа на данните по делото, че оградата ще бъде изградена изцяло в имота на възложителите - УПИ VIII, без да се засяга съседния му УПИ IX-210, кв. 53 на [населено място], собственост на С. Джом. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮИР по чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); , са правилни. По делото е установено, че строеж "Ограда", предмет на оспореното от касатора РС № 78/11.11.2015 г. на гл. архитект на община Котел, ще бъде изградена по регулационните граници на УПИ VIII-209, кв. 53 на [населено място], изцяло в имота на възложителите - община Котел /като собственик на УПИ VIII/ и С. Пътърлиев /като собственик на сградите в това УПИ/. Същата е предвидена с плътна част до 0, 60 м. по уличната и дворищната регулация и ажурна част над нея, с обща височина 2. 20 м. Установено е, че С. Джом е собственик на съседния имот - УПИ IX-210, чиято регулационна линия с УПИ VIII не се засяга от новото строителство. Предпоставките за приложение на чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); , в сила към датата на издаване на заповедта, касаят недопустимостта на жалбата срещу издаденото РС. При тази проверка, както органът, така и съдът, правилно са установили, че С. Джом, не разполага с активна процесуална легитимация и правен интерес от оспорване на процесното РС, поради това, че не е заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тъй като се касае за нов строеж, съгласно цитираната разпоредба, заинтересовани лица се явяват: възложителите, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Касаторът, като собственик на съседен имот, който не се засяга от новото строителство на ограда, не е сред посочената категория заинтересовани лица. Това е така, защото оградата по издаденото РС е предвидена да бъде изградена изцяло в имота на възложителите-УПИ VIII, при условията на чл. 48, ал. 3, изр. последно ЗУТ, а не с равни части в двата съседни имота. Правилно е отчетено, че в случая е неприложимо условието по чл. 48, ал. 3, изр. второ и ал. 4 ЗУТ, за даване на изрично писмено съгласие от касатора, като собственик на съседен засегнат имот, защото оградата не е предвидена с височина на плътната част над 0, 6 м. и липсва засягане на УПИ IX-210. Предвид изложеното правните изводи на съда за недопустимост на жалбата на С. Джом против издаденото РС за ограда в УПИ VIII, кв. 53 по плана на [населено място], са правилни. Недопустимостта е на основание чл. 159, т. 4 АПК, вр. чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При недопустимост на жалбата срещу РС и на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); административното производство подлежи на прекратяване, със заповед от началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Процесната заповед, като издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); , поради недопустимост на жалбата се явява законосъобразна. Като е достигнал до същите изводи съдът е постановил правилно решение. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Същите насочват на спор за граница между двата съседни имота, който е от компетентността на общия граждански съд, а не на административния. По делото няма данни такъв спор да е разрешен с влязло в сила решение, преди издаването на процесното РС. Поради това оплакванията са неотносими. При този изход по спора и направеното искане от ответниците, касаторът следва да бъде осъден да заплати на: РДНСК-ЮИР, гр. Бургас - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева и на Садулла Пътърлиев също 100 лева, представляваща заплатено адв. възнаграждение за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие /стр. 13/. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,