Решение № 4581 от 2.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от АПК във вр. с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Иванов от гр.София, [улица], [адрес], чрез адв.Р.Савов, срещу решение 4884 от 15.07.2022 г., постановено по адм. д. 1334/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) No Р-22002220007096-091-001/15.07.2021г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение No 1751/16.11.2021 г. на и.д. директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност на жалбоподателя по чл.19, ал.2 ДОПК за публични задължения на Гранд Макао София ЕООД общо в размер на 796 017,16 лв. главица и лихви за данъчни периоди през 2014, 2015, 2016 и 2017г.. Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за неприложимост на чл. 739 ТЗ и счита, че доколкото публичното вземане към дружеството Гранд Макао София ЕООД, не е било предявено от кредитора по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ и 688, ал. 1 ТЗ. то е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е и Тълкувателно решение 2 от 13.07.2020г., постановено по т.д.2/2018г. на ОСТК на ВКС, което нито приходните органи, нито първоинстанционният съд съобразили. По тази причина с РА са установени погасени публични задължения. Независимо от прилагането на посоченото тълкуване към момента на издаване на РА задължението на дружеството вече било погасено, поради което не може да бъде предмет на ревизионния акт по чл.19 ДОПК. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, както и на оспорения РА и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Йорданов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: Единственото касационно оплакване е за погасяване на задълженията на Гранд Макао София ЕООД в посочения по-горе размер, за които е реализирана отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК на г-н И. Иванов, в качеството му на управител на дружеството за ревизираните данъчни периоди. Неоснователни са касационните доводи по прилагането на чл.739, ал.1 от Търговския закон. Публичните задължения на Гранд Макао София ЕООД, за които е ангажирана отговорността на физическото лице управител по чл.19, ал.2 ДОПК, произтичат от декларирани, но невнесени задължения по декларации по чл.55, ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чл.201, ал.1 и чл.246 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и декларации обр.6 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За тези задължения нито е издаден акт за установяване по чл.107, ал.3 ДОПК, нито е издаден ревизионен акт. От това следва, че до приключване на производството по несъстоятелност на Гранд Макао София ЕООД тези задължения не са били установени по основание и размер и не е можело да бъдат предявени в производството по несъстоятелност. Процесните задължения представляват публични държавни вземания, на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Верен е изводът на съда, че нормата на чл. 739 ТЗ е неприложима към спорното правоотношение по установяване на публично вземане, което се развива по реда на ДОПК. Видно от мотивите на тълкувателното решение на ВКС последицата на погасяване на вземания е в резултат на бездействие на кредитора да предяви вземането. Логично е, че без да са установени по основание и размер процесните вземания и да бяха предявени, нямаше да бъдат приети. За да бъдат предявени в производството по несъстоятелност вземанията към дружеството, те е трябвало да са предварително установени с акт по чл. 107 ДОПК или да са установени с ревизионен акт по чл. 118, във вр. с чл. 108 ДОПК. Изводът е, че не са били налице предпоставки за включване на вземането по реда на чл. 164 ДОПК в производството по несъстоятелност. Отделно от изложеното, от една страна, сред изброяването на начините на погасяване на публичните вземания по чл.168 ДОПК липсва непредявяване на вземанията в производство по несъстоятелност, а от друга-отговорността на физическото лице по чл.19, ал.2 ДОПК се различава от тази на дружеството, на което физическото лице е било управител. Последната отговорност е установена с процесния ревизионен акт едва след приключване на производството по несъстоятелност на дружеството. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба се присъди при липса на възражение за прекомерност юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 454лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение