Решение № 7637 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2016 г.

Решение № 7637 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Прозводството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. Г., срещу Решение № 751/10.02.2016 г. по адм. д. № 9307/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, 24-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че не са налице предпоставките за изземване на имота, а именно: същия да се ползва без основание. Моли да се отмени решението на АССГ и оспорената пред него заповед за изземване. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Позовава се на нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/. Представя фискални бележки за заплатени режийни разноски за апартамента. Ответникът - кмета на район И. - Столична община, чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССГ. Поддържа доводите изложени в писмения отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от отбелязване на решението на АССГ, че е влязло в сила на 7.03.2016 г., подадената жалба е допустима, тъй като същата е постъпила направо във ВАС на 1.03.2016 г., преди да изтече срока за оспорване. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на К. В. Г., срещу заповед № 1204/24.08.2015 г. на кмета на район "И." - СО, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34 от НРУУРОЖТСО, е наредено да се изземе от К. Г. общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., който държи /владее/ имота без правно основание. В хода на това производство, административният съд е установил, че със Заповед за настаняване № 77-Е-3/6.10.2004 г. на кмета на район "И." - СО, процесното жилище е отдадено под наем на Е. Г. М. и членовете на домакинството й, включващо К. К. - дъщеря и К. Г. - внук. Със заповед рег. № 232/13.03.2014 г. на кмета на район "И." - СО, е прекратено наемното правоотношение с К. В. Г., възникнало въз основа на настанителна заповед № 77-Е-3/6.10.2004 г. и съответно сключения договор за наем, на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО, поради неплащане наемната цена повече от 3 месеца. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е оспорена от Г. пред Административен съд С. - град, който с определение № 3183/30.06.2014 г. по адм. д. 4695/2014 г., оставя жалбата срещу заповед рег. № 232/13.03.2014 г. на кмета на район "И." без разглеждане и прекратява производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. С протоколно определение № 243/27.11.2014 г. по същото дело, е оставена без уважение молбата на К. Г. за възстановяване срока за изпълнение на разпореждането на съда от 16.05.2014 г. за отстраняване на констатираните от съда нередовности на жалбата, довели до прекратяването на делото. При тази фактическа обстановка административният съд е приел за безспорно, че имотът - подлежащ на изземване с процесната заповед е общинска собственост, актуван с представения по делото акт за общинска собственост № 118/8.05.1998 г. на Общинска администрация Район "И.". Относно съществуването на втората предпоставка - имотът да се владее или държи без правно основание, съдът е приел, че сключения на 15.07.2005 г. договор за наем, въз основа на издадената настанителна заповед, е прекратен със заповед рег. № 232/13.03.2014 г. на кмета на район "И." - СО. След влизането в сила на заповедта, което е станало поради прекратяването на производството по нейното оспорване, имота се ползва вече на отпаднало основание, поради което и законосъобразно е издадена заповед за неговото изземване. С Решение № 751/10.02.2016 г., е отхвърлена жалбата на Г., тъй като е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и без наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, на база всички събрани по делото доказателства, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, доколкото е налице общински имот, за който има съставен АОС и същия се ползва на отпаднало основание, тъй като наемното правоотношение е редовно прекратено. Неоснователни са доводите в касационната жалба и изложените в съдебното заседание, че следвало да се приложи разпоредбата на 24, ал. 1 от НРУУРОЖТСО. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от НРУУРОЖТСО, запазват се наемните правоотношения с лицата, които са лишени от свобода, за срока на изтърпяване на наказанието, но не повече от 3 години Посочената норма би била приложима при оспорване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, но както беше посочено, производството по делото е прекратено с влязло в сила определение и цитираната норма е неотносима към производството по оспорване на заповедта за изземване на имота. Съдът намира за неоснователни и доводите за заплащане на режийни разноски за апартамента, извършено към настоящия момент от страна на жалбоподателя, за което представя фискални бонове, тъй като тези съображения също са относими към заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, като на основание ал. 2 на същия член, в градовете с районно деление /какъвто е С./, това правомощия се предоставя на кметовете на райони. В същото време, безспорно е установено, че е прекратено наемното правоотношение, поради което имота - общинска собственост, за който има издаден АОС, се ползва на отпаднало основание. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,