Решение № 9041 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2014 г.

Решение № 9041 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. А. от гр. П., жк *. бл. *, ет. *, ап. * срещу решение № 20 от 20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 1155/2013 г. на Административен съд - Плевен. В жалбата си касаторът твърди, че не е нарушавал системно добрите нрави, а когато го е правил се е извинил. Изложените доводи представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Ответникът - кмета на община П. не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на П. А. срещу заповед № РД-10-1834 от 18.11.2013 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 32, т. 1 и т. 3 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти на Общински съвет - П., наричана Наредбата е прекратен договорът за наем на общинско жилище в гр. П., х. *, сектор *, ап. *. Мотивите на административния орган за прекратяването на договора са, че в резултат на множество оплаквания от съседи е установено, че П. А. нарушава добрите нрави, като събира шумни компании и безпокои останалите живущи на адреса. Освен това има натрупани задължения за консумативи - неплатени сметки за изразходвана вода - за периода от юни до октомври 2013 г. включително. Административен съд - П. е установил, че А. е бил настанен под наем в общинско жилище на основание заповед № РД-11-64 от 11.07.2013 г. на кмета на община П., въз основа на която е сключен и договор за наем с ОП "Жилфонд". На 02.10.2013 г. А. е предупреден с писмо № 1394, че с поведението си системно нарушава добрите нрави и обществения ред, което е установено при извършена проверка от служители на наемодателя, както и че при следващи сигнали за подобно поведение, наемното му правоотношение ще бъде прекратено. На 04.10.2013 г. постъпва нова молба от двадесет живущи на адреса - хотел Сторгозия - с която конкретно за А. се твърди, че разбива вратата на предоставеното му жилище, прибира безпризорни лица или такива в нетрезво състояние, обижда и псува служителите. Първостепенният съд е обосновал извод, че от събраните доказателства се установило, че на А. са му правени многобройни устни и писмени предупреждения във връзка с агресивното му поведение и действията, с които нарушава спокойствието на останалите живущи на адреса. При едно от посещенията от служители на наемодателя на 06.11.2013 г. на касатора е била предложена специализирана помощ във връзка с неговото здравословно състояние, която той категорично е отказал, като по делото няма доказателства в този насока, че е предлагана и съответно отказвана специализирана психиатрична помощ на лицето. За започване на производството по издаване на оспорения административен акт, А. е бил уведомен с писмо на 11.11.2013 г., което той е отказал да получи. Отказът е оформен на гърба на писмото с подпис на "инспектор Н. Я.". Предвид на събраните доказателства от административния орган при провеждане на административното производство е издадена оспорената заповед. В едномесечен срок от издаването на заповедта А. е платил дължимите за консумираната вода суми, за което по делото са представени надлежни доказателства. Административният орган е приел, че това не е основание да отмени заповедта си, както предвижда разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 18 във връзка с възможността по чл. 32, т. 1 от същата Наредба - ако бъдат платени дължимите суми по неплатени сметки в месечен срок от издаването на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения, тя да бъда отменена. Пред касационната инстанция са представени и са приети като доказателства - Експертно решение № 2431 от 10.12.2013 г. на лекарска комисия от Държавната психиатрична болница в гр. П., видно от което е, че на П. П. А. е определена 60% неработоспособност с диагноза параноидна шизофрения, с констатирани умерени затруднения при социалната адаптация. Представени са фискални бонове за платени сметки от доставена вода за потребление, както и разпореждане от 01.04.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ П. за определен размер на пенсия за инвалидност на А. в размер на 206.87 лева. В мотивите си първостепенният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и е в установената от закона форма и съдържа правни и фактически основания за издаването. Съдът е приел, че мотивите към заповедта се съдържат и в съпровождащите издаването й документи от административната преписка, съгласно ТР 16/1975 г. Изследвал е подробно приложимата правна уредба с оглед на събраните по делото доказателства и е приел, че е останало основанието за прекратяване на наемното правоотношение - поради нарушаване на добрите нрави, основание по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и чл. 32, т. 3 от Наредба № 18. Съдът е оценил събраните по делото доказателства, като е приел, че те обосновават извод за нарушаване от А. на добрите нрави, както е дадена легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 5 от Наредба № 18, което по смисъла на наредбата е действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в противоречие с тях. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства са се установили такива действия на А., които са в нарушение на общоприетите норми за поведение и добрите нрави. Административният съд безкритично е приел тезата на административния орган, като основно е натежало обстоятелството, че самият А. бил изказал съжаление и желание за извинение. В мотивите си е доразвил основанията за нарушаване на добрите нрави, като се е позовал на документи, които не са част от мотивите на административния орган. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че заповедта на кмета на община П. е издадена при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е подписана и ратифицрана от РБългария, обнародвана е и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право и се прилага преимуществено, ако противоречи на норма от вътрешното право. Съгласно чл. 8 от Конвенцията е гарантирано правото на личен и семеен живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези права е въведено с ал. 2 на този текст и те могат да бъдат ограничавани, само при предвидени в закона случаи, какъвто в настоящия случай не е налице. Съдът не е отчел обстоятелството, че административният орган не е положил първо грижата на добър стопанин и да проведе надлежни проверки и работа със своите наематели, като превантивна мярка преди да предприеме драстичното прекратяване на наемното правоотношение. Освен това, както административният орган, така и първостепенният съд са наясно със здравословното състояние на А. и безкритично и формално са подходили към установените обстоятелства. Представеното пред касационната инстанция решение за установена неработоспособност е било факт и при разглеждане на делото пред първия съд, но той не е събрал всички относими и допустими доказателства при разглеждане на делото. Административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, като формално е провел процедура по прекратяване на наемното правоотношение, за началото на която не са убедителни доказателствата, че А. е уведомен надлежно. Гарантирането на човешките права и свободи, респективно тези, които гарантират правото на личен и семеен живот и жилище съгласно чл. 8 от Конвенцията са материалноправните предпоставки, с които съдът следва да се съобразява при преценката за законосъобразност на процесната заповед. С тази заповед е осъществено неправомерна намеса в правото на жалбоподателя на необезпокояван личен и семеен живот в предоставеното му жилище. Не са взети предвид всички обстоятелства, които да са релевантни за процесния период и не е отчетено здравословното състояние, социалния статус, материалното състояние и жилищната нужда на касатора. Собственикът на жилището - община П. има регламентирани и гарантирани със ЗОС правомощия да охранява икономическия си интерес като се грижи за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на установените жилищни нужди. В случая съдът по съществото на спора не е установил в пълен обем обстоятелствата по издаване на оспорената заповед и в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че тя съответства на тях, както и на целта на закона. Освен че е в нарушение на материалноправните разпоредби, оспорената заповед е в несъответствие и с целта на закона. Обществените отношения, които регламентира ЗОС, в частта по отношение отдаването под наем на общински жилища на хора с жилищни нужди и съответната наредба на общинския съвет имат за цел да осигурят достойното право на живот и дом на лицата, които имат нужда от това и са с установена невъзможност да се справят по друг начин с тази нужда. Подхождайки формално, без да се вземат предвид всички факти и обстоятелства е довело до незаконосъобразност и необоснованост на контролираното решение. Административният съд е развил мотиви, които не се споделят от настоящия състав и които са в допълнение на мотивите на административния орган, което е неправилно е незаконосъобразно. Решението не е обосновано предвид на събраните доказателства и тяхното отражение в хипотезите на приложимите правни норми от вътрешното право и приложимото право, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. По изложените съображения, решението на Административен съд - П. следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед на кмета на община П. да се отмени като материално незаконосъобразна и издадена в несъответствие с целта на закона. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд