Решение № 401 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г.

Решение № 401 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на В. Н. З. за отмяна на влязло в сила решение № 70 от 12.03.09 г., постановено по гр. дело № 1605/08 г. на Старозагорския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 454 от 26.09.08 г. по гр. дело № 789/08 г. на Казанлъшкия районен съд. С него е отхвърлен иска, предявен от В. З. против ЕТ "Д"гр. Казанлък за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода 14.02.2008 г. - 14.05.2008 г. в размер на 750 лв. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че след постановяване на атакуваното решение се е снабдила с ново писмено доказателство от съществено значение за изхода на спора, за което е узнала след решаване на делото. Представя писмо изх. № 12380/20.05.09 г. на НАП. Ответникът по молбата ЕТ "Д"не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена в срока по чл. 305, т. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези три законови предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства или новите доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но да не са могли да бъдат известни на страната или да не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. От представеното с молбата писмо изх. № 12380/20.05.09 г. на НАП се установява, че на 24.04.09 г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по трудов договор между молителката В. З. и ЕТ "Д". Това писмено доказателство удостоверява факт, настъпил след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Въз основа на тях страната може да защити правата си чрез предявяване на нов иск, а не по реда на отмяната. Отделен е въпросът, че представеното доказателство не е от съществено значение за изхода на спора, за да обоснове отмяна на влязлото в сила решение. Прекратяването на трудовото правоотношение на 24.04.09 г. означава, че през процесния период трудовоправната връзка между страните е съществувала, но не налага извод за незаконно недопускане на ищцата на работа. Ето защо настоящият състав приема, че молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.