Решение № 9939 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2017 г.

Решение № 9939 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. С., с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, срещу Решение № 8224 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 11452 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 10315 от 20.10.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ противоречат на приетите по делото доказателства. Съдът не е обсъдил свидетелските показания на Д. Б. в цялост и в съвкупност с обясненията на С. А. С.. Наред с това, видно от приложената справка за обстановката в страната на произход на лицето може да бъде направен извод, че на територията на Ирак се осъществява преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ от страна на Ислямска държава. Неправилна, според касационния жалбоподател е и преценката на съда досежно липсата на предпоставки за приложение по отношение на него на разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Твърди, че предвид ситуацията в Ирак, в това число в И. К., са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на тази държава, той би бил изложен на реален риск. Положението на Салех следвало да бъде разгледано през призмата на ситуацията там и в контекста на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на обжалваното решение, издадено от председателя на ДАБ, като при това административната преписка да бъде върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа предявената жалба. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат взети предвид. По същество иска отмяната на обжалваното решение. Акцентира, че първоинстанционният съд не е взел предвид заплахата за Салех в страната му на произход, както и разрасналия се вътрешен въоръжен конфликт в Ирак. Представя писмена защита, в която обръща внимание на факта, че производствата по ЗУБ на членовете на семейството на Салех не били съединени, което не било обсъдено от административния орган. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Иска обжалваното решение да остане в сила. Позовава се на представена пред настоящия състав справка относно актуалното положение в И. К.. Намира, че трудовото правоотношение на Салех и обстоятелството, че децата му учат в българско училище в България са неотносими към предмета на спора. Позовава се на постановеното по адм. д. № 3361 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. съдебно решение, с което е оставено в сила първоинстанционно решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на съпругата на Салех и трите им деца срещу решението за отказ предоставяне на закрила в България по ЗУБ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното от С. А. С. административно решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразено с неговата цел. Направил е извод за законосъобразност на взетото от административния орган решение за липса на материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на това лице, предвид което е обоснован отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на казаното от Салех в административното производство, с оглед извършване на преценка в контекста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, съдът е приел, че той не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. На следващо място с оглед приложението на чл. 9, ал. 1 ЗУБ спрямо Салех, съставът на АССГ е приел, че липсват данни за нечовешко или унизително отнасяне. Съобразил е, че по време на производството кандидатът за закрила нееднократно е посочил, че не е бил лично преследван в Ирак. Като е взел предвид, че единственото му твърдение било за липса на работа и лошите условия на живот в страната му по произход, съдът е изразил разбирането, че тези причини стоят извън приложното поле на ЗУБ. Приел е също така, че установените от разпитания по делото свидетел факти не установяват преследване спрямо Салех, както и проблеми, свързани с официалните власти. Наред с това, те не се релевирани от последния в жалбата му. Съдът е извършил преценка на ситуацията в страната по произход на Салех - Ирак като се е позовал на приобщените по делото справки. Съобразил е, че кандидатът за закрила произхожда от И. К., който продължава да бъде едно от най - сигурните места в Ирак, където има множество вътрешно разселени. По тези съображения жалбата на Салех била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, както и за неговата необоснованост. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и казаното от него по време на интервюто. Изводите на съда са обосновани на доказателствата и са в съответствие с материалния закон. Неоправдани са направените в касационната жалба и писмената защита възражения, че съдът не взел предвид свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Д. Б. в цялост и в съвкупност с обясненията на Салех и е направил неправилни изводи предвид обстановката в страната му по произход - Ирак. Правилно съдът е приел за обоснован и съответен на материалния закон извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по отношение на Салех не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Изложените от съда съображения се споделят изцяло от настоящия съд. Правилно е съобразено от съда казаното от Салех по време на административното производство, въз основа на което е направен извод, че мотивите му за търсената защита са извън основанията за предоставяне на такава по ЗУБ. Салех е заявил, че е напуснал Ирак заради кризисната ситуация, в която бил, нямал работа, нямал пари да плаща наем, децата му гладували и имали здравословни проблеми, нямал нищо - нито къща, нито средства за живот, а целта му била да осигури по - добър живот на децата (интервю от 28.07.2016 г.). В този смисъл фактите, които установява свидетелят са встрани от изложените от самия кандидат за закрила причини за напускане на Ирак, предвид което правилно не са съобразени от съда. Впрочем, факти свързани с участие в политическа партия, закупуване на имот, строителство, разрушаване, недоразумения с чл. на друга партия и побой не само не са твърдени от Салех в административното производство, но на тях не е направено позоваване и в първоинстанционната жалба до съда. Наред с това, по време на интервюто Салех отрича да е получавал заплахи. Също така свидетелят дава показания относно принадлежност на Салех към политическа партия, каквато принадлежност самият той отрича, предвид казаното по време на посоченото интервю, а именно че не е членувал в политическа партия или организация в Ирак. Налице е несъответствие и по отношение трудовата заетост на Салех - свидетелят дава показание, че бил шофьор, а настоящият касационен жалбоподател - че е бил общ работник в строителството. В регистрационния лист също е отбелязал, че е бил общ работник. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ на това лице, съдът е направил правилен и обоснован извод, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Не се установява Салех да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, правилно съставът на АССГ е приел, че от Салех не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съдът се е позовал на приложената по делото справка с информацията относно състоянието на сигурността в И. К. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, като обосновано е приел, че не е налице заплаха по отношение на кандидата за закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход и по - конкретно в И. К., с оглед неговото лично положение. Представената в касационното производство информация за актуалното положение в И. К. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, не дава основание за разколебаване на направените от състава на АССГ изводи. От наличните данни за ситуацията не може да се направи извод, че цивилно лице, върнато там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Тоест, обстановката в И. К. не дава основание да се направи и извод за нарушение на принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците в случай на връщането на лицето там. Видно е от посочената справка, че на 04.05.2017 г. министър - председателят на И. К. е заявил, че регионът е безопасен и сигурен за инвестиции. Насърчил е чуждестранните фирми да се завърнат в И. К. след поражението на Ислямска държава. Според настоящия състав изявленията на Салех, направени в съдебното заседание пред касационната инстанция в насока, че не произхожда от И. К. са неоправдани и са поддържани единствено с оглед защитната му теза пред съда. Видно е от регистрационния лист (л. 31 и 32 от първоинстанционното дело), Салех е посочил, че е роден и има постоянен адрес в гр. Ф., обл. Дахук. По време на интервюто на 28.07.2016 г. той казал, че адресът, от който е напуснал Ирак е в гр. Ф., област Дахук, където е живеел под наем със семейството си. Доведеният от него свидетел при разпита си също установява, че Салех живеел във Файде, което било съседно на неговото село, отстоящо на около 15 км., а по - нататък по време на разпита си казва: "...При нас в Кюрдистан...". На следващо място по възражението, направено от процесуалния представител на Салех в писмените бележки за съвместно разглеждане на неговата молба и тази на съпругата и трите му деца, следва да се съобрази, че издаденото от председателя на ДАБ решение по тяхната молба, с което им е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут е влязло в сила към момента на устните състезания пред настоящата инстанция. Представените от Салех доказателства досежно трудовата му заетост и посещаването на училище от децата му в България са неотносими към спорния по делото въпрос. Предвид изложеното, правилна е направената в обжалваното решение преценка за законосъобразност на обжалваното административно решение. По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение