Решение № 4715 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. П. П. срещу решение № 209/20.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1032/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 07-165-6500/517 от 26.07.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 07-165-6500/517 от 26.07.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. Административният орган, е постановил акта в рамките на делегираната му компетентност, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Административният орган е издал акта си при изяснена фактическа обстановка, като е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и приложимата нормативна уредба. Първоинстанционния съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в съответствие с правомощията му чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Правилни са и конотациите на съда, че Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган е изложил подробни мотиви досежно отказаното пълно изплащане на финансова помощ на К. П. П. и определеният размер за възстановяването й. Процесният АУПДВ съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства. Следователно при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да водят до неговата отмяна. Съдът е направил подробен анализ както на писмените, така и на събраните гласни доказателства, които са потвърдили фактическите установявания. По отношение на другите възражения за нарушения на административно-производствени правила, съдът подробно е разгледал същите, отчел е липсата на нарушения, респективно съществени такива, които биха опорочили процедурата, и е извел обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 100 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,