Решение № 9328 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2015 г.

Решение № 9328 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Етап -Адресс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 3569 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 3223/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 47 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - София-град, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3569 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 3223/2015 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 47 състав, е отхвърлил жалбата на "Етап -Адресс" АД - гр. София, срещу решение № РО - 175 от 17.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, с което са потвърдени задължителни предписания изх. № 94В5-1200-1# 1 от 20.01.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при Териториално поделение на НОИ - София-град. Решението, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо. Същото не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело не е било спорно, че задължителните предписания са били издадени във връзка с извършена по реда на чл. 108, ал. 1 КСО проверка на осигурителя "Етап -Адресс" АД - гр. София, приключила с констативен протокол вх. № 1 от 20.01.2015 г. относно неприет от дружеството болничен лист на В. М. И. С административната преписка е бил представен трудов договор № 56 от 18.11.2014 г., сключен между "Етап -Адресс" АД и В. М. И. за срок от шест месеца, считано от 20.11.2014 г. В същия е посочено, че работникът се задължава да постъпи на работа в 7-дневен срок от връчване на завереното от НОИ уведомление или в двуседмичен срок от връчване на екземпляр от договора, подписан от двете страни. От съдържанието на трудовия договор се установява, че същият е подписан за работник и ръководител. В него изрично е посочено, че подписан от двете страни екземпляр е връчен на работника на 18.11.2014 г., както и че той е постъпил на работа на 20.11.2014 г. След последните цитирани текстове има два подписа, един от които е за работник. Върху трудовият договор е поставен и кръгъл печат на дружеството. В първото съдебно заседание, на което е присъствал и процесуален представител на дружеството, този договор не е бил оспорен, въпреки че е бил представен с административната преписка. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Тези процесуални срокове са пропуснати от жалбоподателя по първоначалното дело. Съображенията му в касационната жалба във връзка с този документ, които по същество представляват оспорване, което се провежда едва пред касационната инстанция, е процесуално недопустимо. Според чл. 193, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 194 ГПК само при проведено оспорване, съдът постановява да се извърши проверка на документа. Ето защо, позовавайки се на трудовия договор, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Освен това от данните по делото се установява, че в РОЛ на осигурените лица, на 20.11.2014 г. за И. е подадено редовно уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, като монтьор на двигатели на МПС, а едва на 05.12.2014 г. е подадено уведомление за заличаващ запис. Болничен лист № 0277086 е от 02.12.2014 г. и установява временна неработоспособност за периода 21.11.2014 г. до 20.12.2014 г., причинена от счупване на горния край на раменната кост (хумерус) и след надлежно заверена корекция е посочена причина "злополука-трудова, чл. 55, ал. 1 КСО". По повод на жалба на И., органите на НОИ са установили, че работодателят-осигурител не е спазил изискванията на чл. 10 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Тази наредба е отменена едва с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., т. е. била е приложима към 20.01.2015 г. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата документите по чл. 3, ал. 2 - 4 и 6 и чл. 4 - 5 и 8 се представят в съответните ТП на НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя. Болничните листове са документи по чл. 3, ал. 2 от Наредбата и в тази норма изрично е записано, че за всеки болничен лист се представя попълнена от осигурителя декларация по образец съгласно приложение № 15 с данни относно правото на парично обезщетение. Според чл. 42, ал. 1 КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща от първия ден от настъпването на осигурителното събитие до възстановяване на работоспособността. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 КСО предвижда изплащане на обезщетението, дори когато временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор. Предписанията са дадени в рамките на правомощията на контролните органи на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, а съдържанието им несъмнено се свързва с констативен протокол вх. № 1 от 20.01.2015 г., който е бил връчен на дружеството на 20.01.2015 г. и чийто текст не е било нужно отново да бъде възпроизвеждано в предписанието. Всички цитирани в тези мотиви доказателства са били обсъдени от първоинстанционния съд в тяхната съвкупност и с оглед релевантните за спора материалноправни норми, които са правилно приложени. Не се установяват релевираните от касационния жалбоподател оплаквания, поради което обжалваният съдебен акт се оставя в сила. Ответникът не е изразил становище по касационната жалба, не е представляван в това производство и не е направил искане за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,