Решение № 13855 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2012 г.

Решение № 13855 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 530 от 18.10.2012 г. по адм. д. № 569/2012 г. на Административен съд Пазарджик с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът ЕТ "Ваня Желева", гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменен отказа на Кмета на Община Пазарджик за издаване на разрешително за удължено работно време, обективиран в писмо с изх. № 38 - 00 - 639/17.07.2012 г. и е постановено изпращане на преписката на административния орган за произнасяне по заявление вх. № 38 - 00 - 553/18.06.2012 г. на Ваня Еньова Желева в качеството й на ЕТ "Ваня Желева", гр. Пазарджик, при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Присъдени са разноски. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизвоствените правила. Относимите доказателства са анализирани подробно и задълбочено и са направени обосновани и законосъобразни изводи. За да приеме, че жалбата е основателна, съдът е тълкувал и приложил правилно относимите разпоредби от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик като е посочил, че в подзаконовия нормативен акт са определени документите, които следва да бъдат приложени към молбата за издаване на разрешение за удължено работно време и срокът за издаване на същото, но не и основанията за отказ за издаване на такова и че поради това по аргумент от чл. 46, ал. 2 от ЗНА, следва да се приложи чл. 9 от Наредбата, в който изчерпателно са изброени основанията за отнемане на издадено разрешително за удължено работно време. В тази връзка, обосновано е приел, че в случая не е налице нито една от предвидените в цитираната правна норма четири хипотези за отнемане на разрешителното, респективно за отказ от издаване на такова. Посочените устни оплаквания и невлезлите в сила наказателни постановления не обосновават основание за отказ по смисъла на чл. 9 от Наредбата. Нарушенията не са доказани и затова оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. По тези съображения, обосновано и законосъобразно, е прието, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция не следва да бъде уважавана, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение